Трябва да поемем отговорност за всички наши мисли, чувства, емоции и действия.
Квантовата физика доказва, че нашите мисли променят околната ни среда и живота ни. Нашите вярвания определят начина ни на живот. Ако ме боли нещо, винаги има едно «За Какво», болката винаги има един биологичен смисъл и е свързана с моите вярвания, с наследените програми от предците ми, със семейното и колективното подсъзнание. Ако по време на обяд получиш телефонно обаждане, и новината, която ти дават е неприятна, моментално тялото ти отразява начина, по който приемаш тази новина. И след това започваш да чувстваш, че храната не ти се е отразила добре, заради някаква подправка, например. И подправката, която си поел в повече, е емоцията, която си изпитал по време на обяда. След това може да повърнеш, да получиш главоболие, или разстрйство, в зависимост как процесираш емоцията. Всеки човек изживява по свой личен начин конфликтните ситуации. При който и да е симптом, или ситуация, например да си порежеш пръста (всеки пръст има различен код), да се изгориш, да се препънеш … каквото и да е, първото нещо е да се попитаме: Какво означава това?
Всичко, каквото ни се случва, има едно: За Какво?
Важно е всеки да започне да се наблюдава, за да опознае каква е БиоЛогиката на тялото му, за да може да разчита посланията, които праща непрекъснато подсъзнанието му чрез малки симптоми, наранявания, внезапни изтръпвания, например, както и как да управлява емоциите си.
Ако по време на хранене, гледате телевизор, това е 100% да се храните с отровна храна. По всяко време могат да съобщят някоя ужасна, отвратителна, страшна, или токсична новина и вкусното ястие се превръща в боклук, в отрова. И можеш да получиш, какъвто и да е симптом и да се чудиш: какво ли ядох в лошо състояние? Подсъзнанието ни НЕ е дуално, не разбира нещо дали ни се случва лично на нас, или го гледаме по телевизора, или някой ни го разказва и т.н. Всичко приема лично. Затова е много важно да внимаваме с кого и къде се храним. Например, Коледните събирания: „да ме задължат да ям с тъпачката на бълдъзата и да ми я сложат точно пред мен, а аз не мога да я понасям … Но един ден мога да я изтърпя, освен това е Коледа и трябва да има мир“. Трябва да внимаваме с кого се събираме. Това е емоционална интелигенция и последователност.
Когато правим това, което мислим, че трябва да правим и Не правим това, което чувстваме, че трябва да правим, е вратата на болестта.
Подсъзнанието не разбира от добри и лоши неща, не разбира от разсъждения. Единствено разбира от емоционални състояния. Запаметило е всички шокови ситуации, които сме преживели, за да не се повторят в живота ни. Например, ако майка ти е искала да те абортира, но ти си се държала здраво за живота, защото си искала да живееш, твоето подсъзнание има запетен всеки детайл, и след години, за теб майка ти може да е звяра, който те убива. Биологията ще те предупреди.
Различни хора чувстват една и съща емоция, например гняв, по време на един и същ конфликт, като например загуба на работа. Тази емоция я изразява, но зад този гняв, всеки човек изживява една друга различна емоция, скрита емоция, която не си позволява да изрази. Тази е емоцията, която задейства различни физически ситуации в зависимост от начина, по който всеки човек изживява конфликта.
Един човек може да има симптоми в стомаха. Друг може да се почувства обезценен и физическия симптом да се отрази на опорнодвигателния му апарат. Трети може да го живее като заплаха за загуба на територията и да получи дихателен симптом. Четвърти може да го живее като страх и да има болки в гърлото и друг просто вижда една възможност за промяна, където другите виждат спънка, и има леко храносмилателно неразположение.
За да излекуваме емоциите, които ни разболяват, е задължително да променим възприятието си. Има една емоция, която ни разболява и друга, която ни лекува. Затова болестта идва да ни излекува, защото ни кара да сме искрени със самите себе си.
За да се излекуваме трябва да открием лимитиращите ни убеждения и вярвания. Не са нито добри, нито лоши, просто вярвания, които ни държат в капан. Откриването и освобождаването от лимитиращите ни програми е една от стъпките по пътя на изцелението, от който и да е симптом. Зад всеки симптом стои едно закоренено вярване.
