Приемането на Дизайна


Препоръчително е да започнем да валидираме нашите дизайни.

Понеже всички дизайни са валидни, това стимулира сблъсъка и ни дава възможност за параметризириране в нашите собствени правила .

Прави ни силни на план 4.

Ако аз казвам, че ще заздравя своя дизайн и всеки един човек заздрави своя дизайн, има равенство в съществуването и няма неравенство в съществуването, защото ще има много фрикции между дизайни с висок интегритет и дизайни с нисък интегритет.

Един дизайн с нисък интегритет е, който е тотално зависим от първи план, физическия биологическия: оцеляване, желания, страсти, омраза, завист…

Дизайна е свързан с мембрани, които отговарят на личната фрустрация. Ако има дизайни с нисък интегритет, светът ще е управляван от завистта, фрустрацията …

Логично е така да печелят партиите, които вземат борбата на класите като истинска борба, защото се идентифицират със своя нисък клас на референтен интегритет и висока фрустрация, и тогава светът е управляван от високата фрустрация.

Меридианът Париж е свързан със системата за референтност.

Като Меридиан за референтност всички сме избрали позицията на Гринуич и тази референция е 44.

Това е за да може всички дизайни да намерят как да се свържат със Земята.

Всички дизайни на план 4, всички дизайни в 44, затова всички дизайни се свързват в 44.

Гринуич е 58 градуса, 23 минути, 37 секунди – по този начин тази позиция е свързана от тази референция с всички дизайни.

И какво става с меридиана Париж?

Меридиана Париж има разлика 2 градуса, 17 минути и 32 секунди.

Разликата тук е, че референцията е 33.

Par – is  е равенство в съществуването.

И какво става с 33?

Възможностите са границата на всички дизайни.

Граница, която ти позволява да използваш своя дизайн, но в същия момент ти го лимитира. Прави двете неща и за двата дизайна , както за ниския интегритет, така и за дизайна с високия интегритет.

Подсъзнанието на Париж каквото прави е винаги да е на границата на възможностите, докато 44 попечителства  границата на дизайните.

4 и 6 – граница на дизайните и граница на възможностите.

Когато един конфликт ми се появява и аз започвам да се оправдавам, да вадя арументи за защита, просто се оттеглям…Когато се оставя да бъда пронизан, проникнат от конфликта, това е качество на Земята, която се оставя да бъде проникната от всички дизайни.

Земята е курва, защото се оставя да бъде проникната от всички дизайни на хората, но и в същия момент е светица, защото има свещения миг, в който предизвиква слънцето.

Първо го приема и след това го предизвиква. Но защото имат договаряне.

Уязвимостта ще бъде разширяването на границата на дизайна и дизайнът вече няма да е уязвим. И каквото разбирахме под «силен да защитим границата на дизайна си», в действителност не е силен, а е уязвим.

Защитава се и не се оставя да бъде проникнат и изнасилен от реалността, и е логично, защото ако един човек се остави да бъде проникнат от реалността, реалността го разрушава.

И това е правилно.

Най-глупавите хора реалността ги съсипва. Защото си мислят, че са човеци и не си мислят, че е един терминал на големият приемник Земя. Само от това място, Земята с теб прави чудеса.

Земята е, която ти дава да направиш между дизайна ти и реалността ти, едно чудо.

Дизайните трябва да се преизмислят, пресъздадат, защото има много реалност, която е в излишък, има много реалност, която ми тежи , има много предизвикатеслтва, които са около мен, и не мога да ги прекарам през процесора ми, защото крещи: Не! Не! Не!