Нови понятия

Пространствено – времева структура

Нещо, което ни съдържа и когато знаем, че ни съдържа, еволюцията намира сдържане: това ограничение, от което се нуждаем, се дава от временната пространствена структура.

В рамките на тази пространственовремева структура можем да се развиваме, без да умираме в опита си.

Скаларна Еволюция – Еволюционно изкачване

Това има общо с Управлението на пространство – времето. Настоящето трябва да има достатъчно неутралност, за да разбере приноса на миналото (стабилност) и приноса на бъдещето (еволюция), и да извърши съвременния синтез на Скаларна еволюция, която е да запази стабилността и еволюцията.

Интерференция

Говорим за интерференция (намеса), когато има нещо вътре в системата ви, което е влязло, без да бъде открито. Има нещо странно, което се е  настанило на интимно място в оперативното ядро ​​на една система или на една идентичност. Намесва се в начина на обработка на това конкретно съзнание и създава смущения.

Ако е влязла интерференция, очевидно го е направила през едно място, което е било вакантно като зона или сляпа точка. Като четем параметрите на тази интерференция, започваме да присъстваме в рамките на тази параметризация на това липсващо, репараметеризираме и в това присъствие получаваме цялост.

Има едно невинно възприятие, което винаги се поддържа от самото Нищо, но когато ние се приземяваме, за да вземем конкретна идентичност, ние трябва да я преместим от един логически план в един неврологичен план.

Трябва да имаме това невинно възприемане като един вид гаранция и след това да проучим какво се случва с тази идентичност, когато е уязвима.

Предлагаме да повишим възприятието за невинност от неврологичния  3-ти план.  

Гаранция за невинност в нашия неврологичен план е тази, която ни дава мрежа / позволява ни да покрием себе си / и когато влезем в зони на уязвимост, на провали и недостатъци на съзнателната охрана на дизайна (за покриване на тези провали). В нелинейните планове всички сме невинни, идентичността се храни с тази невинност, но в конкретния план това остава наивно, функционира през сляпа точка и следователно винаги има една интерференция, намеса, която заема това място, мястото на сляпата точка. И ние процесираме информацията от околната среда през сляпа точка.  

Интерференцията е отправната точка Да си давам сметка.