Способността на различно възприемане и мислене е много по-важна, отколкото получените и натрупани знания. Дейвид Бом
От изключително важно значение е да осъзнаем историите на предишните поколения и да разберем, че носим в себе си цялата информация от сътворението на света, от Адам и Ева и на всички наши предшественици. Всички сме част от уравнението, едно цяло. Всеки един от нас е една вървяща холограма.
Ако имам някакъв проблем, аз съм самото уравнение и резултата се намира в мен. Но останалите около мен също са част от това уравнение. Следователно, мога да намеря резултата в тях. Когато различните духовни течения казват, че трябва да обърнеш поглед навътре в себе си, за да тръсиш отговора, хората започват да прилагат какви ли не терапии, методи за вътрешно изследване и се загубват в собственото си търсене.
А нещата са много по-прости. Всичко, каквото е вътре в теб, е отразено вън от теб. И всички хора, които те заобикалят, са част от твоя свят. Следователно, всеки човек около теб, изпълнява ролята, която си му отредил. Ако искаш да знаеш кой си, къде си, какво точно правиш и какво точно получаваш, много е просто: Наблюдавай заобикалящият те свят.
Най-важното от всичко: критиката и присъдата, която отправяш към ситуациите и хората, които са покрай теб, е критиката и присъдата, която отправяш към самия себе си. Ако критикуваш някой, че лъже, запитай се по какъв начин лъжеш себе си? Когато осъзнаеш този момент от съществуването си, всичко останало става много по-лесно. Не трябва да правиш никакви вътрешни пътувания в търсене на себе си. Не трябва да ходиш на никакви обучения, семинари, конференции и т.н. по духовно развитие, себепознание, вътрешно израстване и други подобни.
Никой лекар, психолог, психиатър, духовен учител, гуру, не може да надникне в твоя интериорен, вътрешен свят. Ако искаш да знаеш какво става във вътрешния ти свят, единствено трябва да се огледаш какво става около теб. Написано е, че ако не знаеш какво даваш, обърни внимание какво получаваш. Защото онова, което получаваш, е същото, което даваш. И това никой не може да го промени.
«Когато срещаш някого, помни, че тази среща е свещена.
Както гледаш на него, така ще видиш и себе си. Както се отнасяш към него, така ще се отнесеш и към себе си. Както мислиш за него, така ще мислиш и за себе си. Никога не забравяй това, защото в него ще намериш или ще изгубиш себе си.» КНЧ
Трансгенерационните връзки е същото, но приложено по следния начин: аз мога да науча за себе си, познавайки моите предшественици. И ако не знам нищо за моите предшественици, опознавам себе си и моя свят, и по този начин научавам как са живели моите предшественици.
Библията ясно ни казва, че греховете на родителите ще се наследят до трето и четвърто поколение. И когато Исус е лекувал някой болен, апостолите са го питали: „Учителю, кой е съгрешил, той или неговите родители?“
Спешно трябва да се събудим. Целият свят се нуждае от събуждането и осъзнаването ни как живеем. Освобождаването на всеки един от нас е освобождаването на целия свят. Всички ние поправяме първородния грях. Поправяме грешки, които не са наши.
И в същото време ни е казано, че ако аз се излекувам, освобождавам греховете на моите предшественици и естествено освобождавам и идващите поколения. Ако се излекувам, поправям греха или грешката на всички нива, където е била допусната тази грешка, и остава по-малко работа за вършене. А ако не се излекувам и умра, работата се удвоява, утроява. Раждат се други, които продължават да поправят. Душата ми отново се връща на земята и продължава да поправя.
ВАЖНО! Не трябва да лекуваш тялото си. Каквото трябва да излекуваш е възприятието си за реалността, мислите си, а тялото само ще те последва.
Докато живеем, потънали в дълбок сън, няма поправяне. Затова сме толкова много население на планетата. Някой трябва да върши тая работа. На Вселената ѝ е все тая кой върши работата, докато някой я върши. Трябва да се събудим и да осъзнаем, че ние вършим цялата работа. Всички камъни си ги хвърляме в общата градина.
Затова е изключително важно да осъзнаем историите на родословното си дърво. Никой не може да се събуди от този сън, ако мисли, че не сънува. Никой не излиза от една програма, ако мисли, че живота му не е обусловен от тази програма. Нашите проекции говорят за нашите програми, както и нашите присъди са нашите оправдания.
Само докато изучаваш родословното дърво, рабираш, че това, което ти се случва, не е твое и започваш да усещаш вътрешни промени. От гледна точка на физиката на Нютон, където има един пасивен наблюдател, който наблюдава вселената, сякаш не е част от този свят, не се разбира нищо. Затова светът върви по този начин.
Всеки си мисли, че съществува сам за себе си, че не е свързан с другите хора по света. Изхвърляме си боклуците и мизериите в света и мислим, че някой ще ги изчисти, и не си даваме сметка, че пак ние ще си ги чистим.
Мислиш ли, че имаш личен живот и лични мисли? Мислиш ли, че всички твои мисли не отиват никъде?
«Всичко, което си усвоявал досега, е било очевидно погрешно, ако не те е направило щастлив. Дори и само на тази основа, неговата ценност трябва да се постави под въпрос. Ако усвояването на знание цели промяна, а това е винаги неговата цел, нима си удовлетворен от промените, до които усвоеното знание те е довело? Неудовлетворението от резултатите е знак за несполука в учебния процес, защото то означава, че не си постигнал онова, към което се стремиш.»КНЧ
