Да излъжем биологичното подсъзнание е много лесно.
За едно нелинейно съзнание е много лесно, като една игра, защото знаем кои неща го задвижват, кои неща го водят и връщат, по какъв начин …
Биологичното подсъзнание е невинно като едно малко детенце и приема буквално неща, които само за миг са се появили пред нас.
Не се нуждае да развие цяла неврологична верига, за да може да видиш, да чуеш, да попаднеш в някаква идеология, духовна терапия, за да си дадеш сметка.
На биологичното подсъзнание не му трябва цялото това развитие и изпълнение на сценарии. Само за миг вече е в играта и след това се подчинява, процесира, излага…Нещата са много бързи, защото е безвременно..
Можем да използваме специфичните характеристики на биологичното подсъзнание и да модифицираме реалността, както си искаме…
Типичните нагласи на биологичното подсъзнание са – атакувам, защитавам се, подчинявам се, парализирам се.
И ние точно оперираме във физическият план, без да атакуваме, въпреки че другият се възприема атакуван, това си е негова работа, но нашето внимание не е насочено да атакуваме. Игнорираме, пренебрегваме мандатите на биологичното подсъзнание, защото актуализираме дизайна.
Това е да се противопоставяш на биологичното подсъзнание. Биологичното подсъзнание не е метафорично.
Без резонанс тези неща не могат да се правят и прилагат.
Ако биологичното ми подсъзнание се чувства атакувано, аз не трябва да се чувствам атакуван.
Започвам да имам една автономоност, независимост… раздвоявам се от тази ситуация, мога да я наблюдавам и дори мога да я модифицирам.
Мога да променя мелодията на ситуацията.
За да ѝ променя мелодията, трябва да съм самото Нищо, не мисля, не разсъждавам, не критикувам, не осъждам, само наблюдавам себе си как се държа в ситуацията, какво чувствам, какви мисли минават през главата ми…всичко това е от дадена програма инсталирана в мозъка ми… и отпускам.
Ако съм самото Нищо, буквално, променям мелодията на ситуацията.
Ако не, ще ми трябва малко повече време. Но понеже като по детински ние сме свързани с голямото истинско Нищо, искаме да направим нещата мигновено. И това ни е гаранцията, че сме тотално свързани с Нищото.
Нямаше да имаме желанието да променим нещата мигновено, ако нямахме една стриктна връзка с Нищото. Но Нищото се е разгърнало в по-бавни честоти и там се появява и моето съзнание в целият този танц.
Характeристики на подсъзнанието:
Подсъзнанието винаги търси да се прояви чрез сънища, симптоми или Емоции.
Има четири характеристики, които трябва да бъдат взети предвид, когато говорим за Биологичното Подсъзнание. Ако ги игнорираме, няма да имаме достъп до него. Ще имаме достъп до въображението, спомените … но няма да е нашето Биологично Подсъзнание и няма да можем правилно да декодираме посланията му, защото няма да го разберем.
1. Другият не съществува – в биологичната ни реалност другия не съществува, винаги сме пред самите себе си.
2. Времето не съществува (безвременно) – всичко се случва в този момент, тук и сега. Миналото не съществува.
3. Реално = Въображаемо – всичко е реално. Биологичното подсъзнание не познава илюзията. Когато получаваме подарък, не получаваме само предмета, а също така и емоцията, която изпитваме. Можем да плачем като гледаме някой филм, а е илюзия.
4. Подсъзнанието е невинно – доброто и злото, всеки интерпретира индивидуално. Всеки решава сам да промени вярванията си или не. Което за една нация е добро, за друга е лошо.
Другият не съществува. Винаги сме пред самите себе си, както в положителното, така и в отрицателното.
Когато Нео пита Оракула (от филма Матрицата):
-Кой е Смит?
Оракула отговаря:
-Ти!
И силата която има Смит, е силата, която има всеки един от нас, но не съзнаваме, че имаме тази сила. И след като не сме осъзнали, че имаме тази сила, трябва да ни я покаже Смит.
