Да разберем физическият закон за разтваряне на времената и окончателното ни предаване на оригинала, включва предаване и доставяне на най-доброто, каквото всеки един си мисли, че е – на оригинала.
И това е изключително труден момент.
Отначало мислиш и ти се струва, че предаваш прекалено много и си оставяш за себе си разни нещица, мисли, спомени, знания, познания…
Но след това, стъпка по стъпка, много – много бавно, започва да ти се филтрира едно различно разбиране за всичко на физическото измерение и започваш да осъзнаваш, че всъщност това, което си мислиш, че си и ти е трудно да отпуснеш и предадеш, е твоя дизайн.
Единственото, което предаваме на оригинала, е дизайна на програмираната ни идентичност. Спираш да планираш, контролираш, отпускаш всичко – всичко. Важен и възлов момент в процеса е да се научим да живеем несигурността.
Когато несигураността се превърне в компаса на твоята реалност, едва тогава разбираш, става ти ясно, даваш си сметка, отвътре те информира една твоя инстанция, че процесът ни създава нас, а не, че ние правим някакъв процес.
Създаваме си взаимоотношения с Оригинала.
Аз съм съществуването с всичките спомени от миналото и чиста светлина.
В края на времевия отвор, имаме възможността да интегрираме веригата на Оригинала, на Празнотата в себе си.
Оригиналът се филтрира постоянно, но как да си дадем сметка?
Филтрира се през всичко и през всички, през всеки един човек и всяка една ситуация.
Защото всичко и всеки е част от едно универсално цяло, което е съгласувано и сплотено, и има една логика задейставаща всичко проявено, в затворена верига.
Разгъването, разтварянето на времето, е едно разнопосочно, дивергентно движение. Човек влиза във времето, за да наруши, изкриви, промени, „фалшифицира“ тази логика по някакъв начин.
Разбира се има безкрайни възможности за изкривяване на логиката на оригинала и придобиване на опит в тези нови дивергентни дизайни на реалности.
Но когато човек приеме перспективата на завръщането, завръщането вече не се разминава, не е дивергенто, а е конвергентно.
При раздвоението, човек отива към всички възможности.
При завръщането (затварянето на времето), каквото прави е, затваря всички отворени изкривени вериги отново, но този път, в конвергентен аспект.
Когато най – малко очакваш, защото вече си предал цялата ти програмирана идентичност на оригинала, когато най – малко го очакваш, празнотата влиза, инсталира се в теб.
Когато ти се случи за първи път, може и да не си дадеш сметка в мига. При мен беше така. Не си дадох сметка в мига, когато празнотата за първи път се филтрира в мен.
Дадох си сметка около 12 часа по – късно.
В ретро преминах през ситуация и тогава разбрах, че веригата на оригинала ме е задействала, а не както до този момент, програмираната ми идентичност действаше.
Да разберем функционирането на физическия закон за разтварянето на времената ни дава една тотално различна перспектива на физическото измерение, както и променя Целта на Съществуването ни.
Един физически закон, без който нас ни няма, нито го има физическото – биологическото измерение.
Един физически закон, благодарение на който се разтваря Съществуването такова, каквото го познаваме.
Но този закон е свързан с една логика, която е отвъд времето и разтваря и поддръжа всичко, което е във времето.
Когато се запознаете добре със закона, ще започнете да си давате сметка къде са заложени клопките, за да може никой от нас да няма възможността да се завърне, да инсталирана веригата на Оригинала в себе си.
Ако на хората им се включи идеята, че егото е не знам си какво, и говорят и поддържат в мислите си неща за егото, никога не могат да се свържат с оста на Аза.
И точно това е оста, която ти дава неутралността.
Оста на Егото се завърта в Гео и това ти е връзката с оригинала.
Без Его няма завръщане и свързване с Оригинала.
