Болестите са като метафора на физическите и емоционалните потребности на нашето тяло. Когато не можем да намерим външно решение на тази потребност, тялото ни намира вътрешно решение, което се изразява в болест или симптом. Това е едно решение, което адаптира тялото към околната среда. Всеки орган иска да задоволи собствените си нужди, т.е., да улови кислород, храна…Ако тялото иска да се храни, но отвън има война и не му е възможно да си достави храната в определен период от време, се получава един шок.
Ражда се конфликта. Биологичното подсъзнание измисля допълнително средство за оцеляване: симптом, който е решение или опит за безсъзнателно и принудително решение на живяния шок. Например, страха от глад ще атакува черния дроб.
Друг пример: човек, който винаги бърза, може да развие възел на щитовидната жлеза, който изпраща повече тироксин и увеличава метаболизма на тялото, което ще го направи по-бързо.
Всичко, което възприемаме чрез петте сетива, невровегетативните колектори, идващи от вътрешността на тялото, каквото мислим или си представяме,ни води до биологичната ни реалност.
И ако няма конкретно и съзнателно решение, получаваме някакъв симптом. Например, ако чуем нещо много неприятно, което засяга самите нас, може да имаме киселини.
И МНОГО ВАЖНО:
Мозъкът не прави разлика между реалното и въображаемото. Парче от лимон в устата или идеята на парче лимон в устата причинява едно и също слюноотделяне. В зависимост от конкретния смисъл, шока засяга точно определена зона на мозъка, видим на скенера, на тялото и на една енергийна действителност.
Ние сме едно цяло, съставено от четири неразделни реалности: органична, мозъчна, умствена и енергийна. Няма нито една единствена клетка в организма, която да е извън контрола на мозъка, а мозъка не може да избегне контрола на мисълта, съзнателно или несъзнателно; така че нито една клетка на тялото не може да избяга от психиката. А шока винаги е придружен от лично усещане, което засяга и четирите биологични нива. Процеса на заболяването е Обратим.
Когато намерим решение, тези четири нива оздравяват едновременно. Например: една клиентка, има болки в лявото рамо, много често получава изкълчване и луксация ( тя е балерина, хореографка и не е можела да изввършва определени движения с лявата ръка). На въпроса «От кога?», отговаря: от 1978 година. ТПо това време е на 12 години и на едно празненство, където баща ѝ се напива, прави огромен скандал, лявото ѝ рамо се откача и оттогава е с огромни болки. Клиентката, всяка нейна клетка усети кой е конфликта, и болката изчезна на момента. На следващата сутрин каза, че за пръв път от 1978 година е спала цяла нощ спокойно. Една година по-късно, казва, че от онзи ден, повече не е имала никаква болка в рамото, нито се е откачало и спокойно може да движи ръката си.
