Един от най-трудните въпроси за приемане, е прераждането, трансмиграциите на душите, защото променя тотално парадигмата за ролята на егото, което ни кара да вярваме, че светът се върти около нас (егоцентризма).
Прераждането е само една стъпка към еволюционния преход на човека. Ако се задържиш дълги години на ниво прераждане, минали животи, констелации, единственото, което правиш е Активираш и Актуализираш Минало.
Защото приемаш, вярваш и поддружаш дълбоко в себе си, че идваш от майка ти, от баба ти… това е линейното възприятие на реалността, разделено на минало, сегашно и бъдеще.
Активирайки в себе си нелинейното възприятие, чрез интегриране на физическия закон за разтварянето на времената, във всеки един миг се разтварям тук и сега, и едновременно Съм и Не Съм.
В книгата си „Shaar Ha gilgulim“ (вратата на прераждания), Исак Лурия ни кара да разберем, че нашето тяло е само превозно средство, което се използва като транспорт за душите. Без да разберем, нито осъзнаваме, искри души могат да напускат и да влизат в тялото ни, за да се коригират чрез болка или чрез заслуги и всичко като част от милостивия процес на колективна корекция. В кабала това се нарича Ibur и е важно да разберем процеса на трансмиграции на душите, защото можем да избегнем страданието.
Важно е да разберем, че болката е част от живота, тялото страда в процеса на развитие, но страданието не е задължително. Болката ни съпровожда от най-ранна детска възраст: например процеса на никнене на зъби на едно бебе е съпроводен с болка.
Когато човек реши да страда, като цяло се ръководи от един несъзнателен програмиран процес, насрочен от душата му, като форма на пречистване на егоизма. Особено, когато се срещне с познания като тези, които му отварят вратата да промени своя начин на корекция, но го отхвърля от незнание, съпротива за промяна. В този случай, Ари казва, че започва един много неудобен за душата процес на пречистване, защото това, което иска душата, е да получи Светлина.
В момента тези познания са в етап на формиране на колективен резонанс, който не е съвместим с вибрацията на всеки, но ако някой има контакт с това познание и го отхвърли, което човекът прави, забавя както индивидуалният си процес, така и колективният.
Това може да означава, че лицето се е самоизбрал, за да коригира масите чрез страдание, следователно, човек може да бъде много успешен в професионалната област, но в партьорските отношения да не е много добре, при което всички искри души, които се нуждаят от един и същ вид на корекция, и които вибрират на същата честота на вълната, се преселват в момента на болезненото събитие, което резонира с тях, и което засилва страданието на конкретния човек.
Знам, че това е шокиращо, но е препоръчително да се разбере, че сме дошли на този свят, за да служим на другите. Корекцията, да или да, ще я направим , без значение какво нашата идентичност иска за себе си. Единствената свобода на избора, която имаме, е да изберем начинът, по който да направим корекцията: или я правим с любов, проучване и споделяне или я правим със страдание, като приемем допълнителна колективна карма. Достатъчно си имаме като наследство карма от нашето родословно дърво за корекция и поправка и ако не се задоволим с това, сме готови да вземем болката и на други хора?
Време е да спрем процеса от приемане на допълнително страдание, карма.
Това е, което означават думите на Ари: «ако си намерил нещо, което не е твое, върни го на собственика му.»
Бог просто иска да ни доставя удоволствие и това, което има значение, е тук и сега. Така че тези истории от нашето минало и настояще, които не ни принадлежат, трябва да бъдат върнати на собствениците им. Това е възможно, когато заслужим чрез истински духовен растеж, свързване с Дървото на живота, независимо от използвания път.
Свързване с Дървото на живота означава поправяне на кармата чрез промяна на съзнанието, а не чрез болести, симптоми и трудни ситуации.
