Биологично декодиране на Таласемия
Определение: Наличие на много червени кръвни клетки, но с лошо качество.
Трети ембрионален стадий: Конфликт на обезценяване. Трансгенерационен конфликт на смърт чрез удавяне.
Биологичен смисъл: Костната тъкан произвежда повече червени кръвни клетки, заради необходимост от транспортиране на повече кислород, но ги прави слаби и нефункциониращи, защото паметта на семейството (генетичното наследство) има много недостатъци в този аспект.
Негодувание: Трябва да направя повече, но въпреки това, все е безполезно.
Конфликт: семейство с много истории на удавяне (реално или символично) или проблеми, свързани с водата или морето.
Конфликт на липса на подкрепа. Трябва да живея ден за ден постоянно.
«Губя кислорода на живота».
Таласемията е вид анемия от групата на наследствените анемии. Това генетично състояние придава резистентност към малария, но води до намаляване на синтеза на една или повече полипептидни вериги на хемоглобина.
Има няколко генетични типа, с клинични характеристики, вариращи от лошо откриваеми хематологични аномалии до тежка анемия и терминално заболяване.
Какъв емоционален конфликт живея?
Това състояние е много интересно за биодекодиране, поради една-единствена причина и е, че почти винаги в повечето случаи, се подчинява на Проекта на Живота на майка ни или на баща ни и усещането им по времето на зачатието ни и бремеността.
Основната емоция, която трябва да се преживее, за да страдате от таласемия, е: «Трябва да се отърва от това дете, защото нямам с какво да го храня».
Очевидно е, че степента на емоцията ще бъде определяща за мен да живея лека или тежка таласемия.
Ето защо, първото нещо, което трябва да разбера, ако ми е диагностицирана таласемия, е афективното и икономическо състояние на моите родители преди зачатието ми и до навършване на моите 3 години.
Ако вече са имали други деца, баща ми е нямал работа, живеели са в къщата на някого, нямали са какво да ядат, връзката между тях е била напълно отрицателна или нещо подобно, засегнатият съм Аз.
Защо?
Защото са посяли «програмиращия конфликт», семето на » Ти трябва да се безпокоиш от липсата».
Внимание!
Не говорим само за икономическа липса, защото няма пари да купуване на храна. Също говорим за символичната липса на любов, уважение, обич.
Не забравяйте, че храната се равнява на «емоционална храна».
Липсата на храна също е и Липса на любов.
След това, аз пристигам щастлив@ в този живот и при първата възможност, в която живея ситуация на липса или липса на храна, реална или символична, ще проявя симптома в тялото си. И много често симптома се проявява по време на първата бременност.
И не само трябва да преразгледам икономическите липси и липсата на обич, но също така и друг важен фактор е кръвта.
Помнете, че кръвта е семейство и анемията е «липса на подкрепа от страна на семейството».
Така че вече имаме Четири опции за търсене:
– Истории за финансови недостатъчност за купуване на храна.
– Истории на емоционална липса, неприемливост, не съм бил@ обичан@.
– Всичко е в семейството.
– Начинът, по който се чувствам обичан@ и подкрепян от семейството ми.
След като съм разследвал@ моят Проект на Живота, ще бъда наясно какво трябва да продължа да търся в живота си или вече виждам отговорът в ежедневието ми.
Трябва да проверя дали в ежедневието си се чувствам обичан, уверен в приемането на храна. Дали живея с липси или със страх от липси. Дори трябва да проверя дали чакам семейството ми да ми дава пари, да ме издържа, или да ме наследи дори.
Трябва да проверя дали се чувствам обичан@ от майка ми или от баща ми, или чувствам, че през цялото време за мен няма място, няма време или възможности, защото бяхме много деца.
И повече от финансовата страна, трябва да прегледам емоционалните липси, които изпитвам от страна на моето семейство. Дали се чувствам сигурен@ , силен@ с тях, подкрепен@ от тях.
Веднъж анализирал@ Проекта на Живота ми и ежедневието си, ще мога да реша нови начини за взаимодействие със семейството ми, да се защитя пред тях, да простя и да бъда щастлив@.
Единственото нещо, от което страдам, е от начинът ми на съществуване или действие на другите. Така че трябва да работя със себе си за приемане на другите такива, каквито са. Всичко, каквото виждам в другите, отразява онова, което е скрито в подсъзнанието ми и не го виждам в себе си. Затова, оглеждайки се в другите, обръщам всичко към себе си, давама си сметка, че за да ми направи впечатление, за да се дразня, ядосвам, гневя на другия, аз съм същия, но не се виждам. Приемам другия с всичките му дефекти и недостатъци, приемам и себе си и отпускам..
Мога да напиша освобождаващо писмо, да освободя всички икономически и семейни ситуации, които ме заобикалят отвинаги и да продължа живота ми напълно здрав@.