Сянката

«Просветлението е да намерим тъмнината в себе си.» Буда

Сянката ни винаги се крие от себе си.

Всяко качество, което виждаме в другите, е в нас. Имаме в себе си всяка емоция и човешка характеристика, без значение дали е съзнателна или подсъзнателна, дали е активирана или заспала. Няма нищо, което можем да видим или си представим, и да го нямаме в себе си. Ние сме всичко, което считаме лошо или добро. Как можем да познаем щастието, ако не познаваме мъката? Как може да познаем смелостта, ако никога не сме изпитали страх? Как можем да познаем светлината, ако не знаем тъмнината? Целият живот се базира на тази система от кодове и противоположни двойки.

Вместо да се изправим пред собствената си тъмнина, проектираме нежеланите ни качества в другите. Когато проектираме Сянката си, употребяваме изрази като: „Този е идиот“, „Какъв загубеняк“, „Тя нищо няма да направи“… Страхуваме се от недостойнството си и в същото време се страхуваме от собствената си липса на величие. Подсъзнателно проектираме тези качества в другите, вместо в самите себе си. Това, с което не можем да съществуваме съвместно, няма да ни остави на спокойствие.

Вместо да се опитваш да се успокояваш, че ти не си тези негативни неща и да си повтаряш и мислиш цял ден положителни, утвърдителни фрази, работата със Сянката те окуражава, насърчава да насочиш вниманието към нея, да се свържеш с нея и да останеш с това, на което се съпротивляваш, защото на което се противопоставяш, ще продължава…Ако ти не се заемеш със сянката си, тя ще се заеме с теб.

За да се събудим и осъзнаем кои сме, трябва да започнем да разследваме в тъмнината на нашето подсъзнание, наречено Сянка, за да можем да се освободим от нашите призраци, независимо дали са потомствено наследени или създадени от собствените дисфункции на ума ни.

hwOzCOT-ed0Сянката се проявява чрез полярности (да вярваш, че си светец, въпреки че си диктатор), от преувеличени чувства срещу други; импулсивни действия или невнимание; да се чувстваш унижен; да изпитваш непропорционален гняв към неща и ситуации, които нямат значение; генериране на реакции със същия разрушителен ефект върху различни хора; влечение към мрачни, болестни чувства, лоши новини, драми, болки и страдания.

Огледалото е, когато проектираме тази сянка в другите, което най-много не ни харесва в тях. Огледалото е отражение на това, което ние носим в нашето подсъзнание. Винаги се проявява, когато това, което виждаме в другите, ни причинява много сътресения, това са неща, които ни изваждат извън нерви. 

Това са дребни детайли, които задействат моите сенки и могат да причинят големи конфликти и да предизвикат заболявания. Но те не са нищо повече от напомняне за това, което трябва да поправим на подсъзнателно ниво. Огледалата не са един човек, а ситуация, коментар, жест, обект … могат да те прехвърлят от радостно състояние в много дълбока тъга само за секунда.

В Невро-Лингвистично Програмиране се наричат релси, котви, закотвяне на тези води, които могат да предизвикат в нас емоционална каскада, която ни обзема изведнъж, премахва нашия вътрешен мир и ни довежда до хаос в един миг.
Всичко, което виждаш извън теб, е отражение на това, което е вътре в теб. Взаимоотношенията са най-добрият начин да се опознаем, защото ни помагат да осъзнаем как се отнасяме към самите себе си. И хората, най-близо до нас, са нашите най-големи огледала, в крайна сметка, те са нашите учители, нашите сътрудници за вътрешното ни изцеление.

Свободата ни е много ограничена, защото поведението ни е обусловено от сянката. Истинските победители са тези, които знаят как да извлекат всички потенциални богатства на сянката си и да я използват в собствения си проект. Най-мощното поведение, което съществува в човека и което ще го накара да се развива успешно във всяка насока, е хармонизирането със собствената си сянка. Това е ключът към гарантирания успех.

Другият не съществува. Винаги сме пред самите себе си, както в положителното, така и в отрицателното.
Когато Нео пита Оракула (от филма Матрицата):
-Кой е Смит?
Оракула отговаря:
-Ти!
И силата която има Смит, е силата, която има всеки един от нас, но не съзнаваме, че имаме тази сила. И след като не сме осъзнали, че имаме тази сила, трябва да ни я покаже Смит.
И това Карл Густав Юнг го нарече «Златото на Сянката»
«Златото на Сянката» е нашата Божественост.
Нашата Божественост е в тъмната ни страна, на сянка, защото не вярваме, че сме Богове.
В деня, в който осъзнаем, че «враговете», с които се борим, сме самите ние, в този същият ден, ще интегрираме цялата реалност, ще сме свободни и изцелени от всичко и всички.

Follow by Email
YouTube
YouTube
LinkedIn
Share
Instagram
Telegram
WhatsApp