Календарът е една структура на човешко съзнание и служи на цивилизацията.
Видовете имат ли нужда от календар?
НЕ
Цивилизацията се нуждае от календар, следователно, ако аз като човек считам себе си за част от животинския вид, една развита част от животинския вид, аз се ръководя от един инстинкт, който няма нужда от календара.
Така че календарът е, за да се изключим от вида.
Противопоставили сме се на инстинкта.
Това, което ни кара да оставим творението като такова, го превръщаме в предизвикателство. Човекът предизвиква онова, което поддържа живота.
Определение на категорията цивилизация: група сухоземни животни, човекоподобни, които се грижат повече за собствената си фантазия, отколкото за матричната фантазия, генерираща реалността.
Определение от Уикипедия: Човекът (Homo sapiens), наричан също разумен човек, е вид едър бозайник, единственият съвременен представител на триб Hominini. Заедно с шимпанзетата, горилите и орангутаните, той образува семейството на Човекоподобните (Hominidae).
Човекът е сухоземно животно, което се характеризира с изправен стоеж
Ай, колко грозно, ай колко красиво, ай колко лошо – това е част от една пространствено – времева структура, защото Земята винаги се Самопредизвиква.
Тогава, да подхранва платформата на цивилизацията е част от собственото и самопредизвикателство.
Трябва да започнем да четем какво правим с дадения ни живот в опозиция на получения живот.
Т.е., какво правим като се противопоставяме на това, което получаваме.
И ако видим това с една логика като един фракта, си даваме сметка, че в юношеството ни се случва същото. Противопоставяме се на структурата, която ни е дала живота.
И благодарение на това противопоставяне, уеличаваме добавената стойност на каквото сме имали, на каквото ни е дало живота.
И дори може да изгубим стабилност.
Наричаме този процес прехода от 10 към 11, където това предизвикателство е изложено на риск, тъй като предизвиква съдържанието на нещо, което го е поддържало като структура. И така влиза в рискова зона, защото няма Съзнание за структура, има съзнание за съдържание.
Съдържанието е уязвимо, защото игнорира структурата, която го прави да изглежда като такова.
Така че тази уязвимост ще донесе богатство, което ще предизвика тази структура и ще й създаде нови предизвикателства.
Тази матрица ни дава параметрите е как се разширява пространство – времето.
Това, което се случва е, че едно е съзнанието на структурата, която знае, че трябва да ограничава съдържанието, така че да не се отдалечава от тук и от там, а друго съвсем различно нещо е СЪЗНАНИЕТО НА СТРУКТУРАТА, която ЗНАЕ, ЧЕ СЪДЪРЖАНИЕТО ЩЕ Я ПРЕДИЗВИКА.
И ТОВА ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ЩЕ Я РАЗШИРИ.
Това е един диалог между съдържанието и структурата.
Ако структурата е готова освен да сложи ограничения, също и да се разшири, съдържанието може да се развива.
Ако се провали връзката между съдържанието, достигнало своя зенит и е момента да бъде приравнено със структурата, Съзнанието на структурата не може да включи съдържанието. Структурата не може да бъде актуализирана.
Цивилизацията влиза в рискова зона, когато не може да разговаря на ниво видове.
Видът ще постави граници на цивилизацията.
И границите не са: детенце, наказвам те, защото еди – какво си.
Не са такъв вид граници.
Взаимодействията отиват директно в червата ни.
Така че предизвикателствата, които видът ще постави пред цивилизацията, контролират строгия обхват.
Поддържа баланс: това ниво на предизвикателство да, това ниво на предизвикателство не, съществува риск там и тогава структурата убива хора и в същия момент се раждат нови хора, за да се поддържа баланса на съдържанието, което наистина може да надмине собствената си структура, която го съдържа.
Става дума за пространствено-времева Природа, от ниво красиво Слънце и което има много различни проявления, работещи в различни ленти: Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон
Това са бордовете, които има тази структура и ще ги използва, за да предизвика себе си.
Защо?
Защото Слънцето като Слънце върви с много взискателна скорост, то трябва да гори, да гори, да гори и да гори…
И къде ще генерира всичко, което гори?
Проектира се в по-бавни времена, за да артикулира новите си версии и там ги изгаря.
Но ги произвежда в отложено време.
Слънцето има своите орбитaли 1,2,3,4,5,6,7,8,9 и с всеки един от тях се свързва във всички посоки на пространствено-времевата структура на изразената вселена.
