Болестта е свързана с факта, че приемам вина, която не е включена в дизайна ми.
Дизайнът не ми разрешава да поема тази вина.
След това жизнената енергия се изразява по начин, по който няма как и с какво да разреши това, каквото трябва да разреши.
И тялото започва да се бори със себе си.
Едно заболяване е борбата на тялото, което се бори със себе си, имайки предвид, че нещо го застрашава.
Това нещо е елемент, който не е включен в дизайна, защото няма логиката да го включи, защото е един фантастичен дизайн.
Съзнанието на материята е фантастичният дизайн, който ръководи живота ни.
Това е дизайна на човека, хюман дизайна.
Излиза, за да елиминира, защото има своя мембрана за собствена трансференция и ще обърква собствената трансференция със собствеността, и ще елиминира всичко онова, което не е в неговата конфигурация.
Ще елиминира всички елементи, които няма включени в конфигурацията на дизайна.
Аз ще отстраня всичко, което не се вписва в моята конфигурация.
Тук имаме най-голямото изопачение и перверзия на космическите времена.
Хората, които имат болести, имат проблеми с мембраната си.
Не знаят къде са те и къде е семейството им, къде са те и къде е околната им среда, кои са отговорностите им като индивиди и като свързани с околните.
Тялото не може да се разболее. Болестта е едно умствено, психологично състояние, което те кара да живееш един опит на…рак на черния, рак на белия дроб и т.н. Патологията не е в клетките, а следва една умствена заповед. Симптома или болестта винаги започва с един емоционален шок. Този емоционален шок въздейства върху психиката, все още не се е проявил в тялото. Този шок може да е внезапен или с натрупане. Например, живеем ситуация на страх от смъртта, която идва изведнъж, внезапно: умирам! В момента на шока има едно въздействие върху мозъчното реле.
Имаме рептилиански мозък, мозъчен ствол, малък мозък, кортекс, бяла материя, сиво вещество. Доктор Хамер разпитва всеки пациент поотделно какво му се е случило, прави на всички скенери на мозъка, томографии, открива, че във всяка зона на мозъка, се появява едно прекъсване на зоната, като електромагнитна вълна, един концентричен кръг, на точно определено място на мозъка. Остава удивен, прави карта на мозъка и открива, че всички жени деснячки, например, с рак на гърдата, преди диагнозата живеят емоционален шок свързан със загуба на дете, имат следа на точно определено място на мозъка, нарича се Мишена на Хамер. Когато живеем някакъв психологичен, емоционален шок, оставя следа в мозъка, а тялото ни отговаря с един симптом.
В зависимост от това, как всеки човек изживява емоционалния шок, може да има психическа или органична болест. Например, при шока страх от смъртта, мозъчният ствол е, който отговаря за този конфликт, ембрионалният слой е ендодерма, и се развива процес в органа, в белите дробове. Дори не го наричаме болест, просто е един процес, отговарящ на заповед, която даваме на органа, който отговаря на незадоволената ни биологична потребност в този момент: Ай, умирам! И тялото се адаптира много бързо проблема ни като добавя още малко парченце бял дроб. Защото ако умирам, трябват ми повече белодробни клетки, за да поемат повече кислород и да мога да дишам по-добре. Тогава се появява така нареченият рак на белия дроб.
Цигарите НЕ причиняват рак! Мисълта на човека, вярването, че пушенето води до рак, е причината за рака. Дори само като визуализираш написаното на кутийката, на подсъзнателно ниво вече действа страха от смъртта. Въпросът с цигарите е: за какво пуша?
Хората, които имат болести, имат проблеми с мембраната си. Не знаят къде са те и къде е семейството им, къде са те и къде е околната им среда, кои са отговорностите им като индивиди и като свързани с околните.
