Връзката между конкретната и абстрактната част на мозъка ни е прекъсната от дизайна, програмата! Като няма взаимовръзка, всеки си живее в собствения дизайн, мислейки, че другият е такъв, какъвто той го вижда.
И другият не е такъв, какъвто го виждаш.
Досега нямаше никаква връзка между конкретната и абстрактната част на мозъка ни. Връзката ставаше чрез една точка в мозъка, която носи името сляпа точка.
Сега преминаваме през процес, където ни се отваря сляпата точка, започва да свързва подсъзнанието на дизайна със съзнанието на дизайна, скоростта започва да се увеличава и умът ни става по-абстрактен, и играта става супер интересна.
Прилича като една светлинка, която светва и изгася, светва и изгася, докато светне тотално…
Това е редуващо се съзнание.
Процесът променя скоростите ти на възприятие.
Работиш с редуващо се съзнание. С това редуващо се съзнание ясно си даваш сметка и виждаш до каква скорост слизаш и до каква скорост се качваш в абстрактното ти възприятие.
Неврологичният ти план, в зависимост от повишаването на честотата му, ще ти позволи да включиш и един абстрактен аспект.
И тогава съзнание и подсъзнание ще могат да функционират. Ще можеш да виждаш нещата едновременно, от една перспектива абсолютно глобална и една перспектива тотално индивидуална. Т.е . глобалността е включена в личния ти дизайн. Ще можеш да сканираш бързите наблюдатели, бавните, останалите, ще имаш достъп до различните скорости на различните наблюдатели.
Тази врата, сляпата точка, която държи затворен дизайна между съзнанието и подсъзнанието, се отваря пиксел по пиксел…
От другия край те чака неочакваното…
