Когато говорим за подсъзнанието, сякаш се потапяме в дълбините на океана, където можем да срещнем от огромни морски чудовища до русалки. Също така можем да се почувстваме изгубени в безкрайни лабиринти, където все повече и повече се оплитаме и потъваме. Подсъзнанието запаметява и контролира абсoлютно всичко. Не разбира от размишления, не се замисля, нито се пита дали нещо е добре или не е добре, нито се замисля дали нещо е вярно или не, просто е абсолютно невинно. Действа много бързо и винаги много точно. Освен това складира всички спомени, които сме имали през живота си oт зачатието ни.
Когато имаме някакъв болезнен спомен, подсъзнанието запаметява всички детайли, които обграждат ситуацията, като например, определен мирис, шум, музика, гласове, храна, определена температура, обстановка, околна среда и т.н. Всички те, функционират като патрони, които се задействат, когато подсъзнанието ги открие отново, за да ни предупредят за опасността и да ни предпазят от повторение на болезнената ситуация.
Например, гледаме филм с някаква драматична сцена, която предизвиква мъчителен личен спомен, можем да се разплачем, натъжим, да чувстваме задушаване, сърцебиене, ръцете да започнат да се потят и не знаем какво точно ни става. Подсъзнанието не може да разсъждава, нито разбира, че си седим спокойно и гледаме филм.
Подсъзнанието реагира биологично на абсолютно всеки стимул, дали отиваш на лов за мамут или отиваш на лов за някоя социална позиция или работно място, за подсъзнанието е едно и също. Реакциите на подсъзнанието са винаги биологични, защото се активират еволюционни програми, готови да влязат в действие пред появата, на каквато и да е трудност.
За какво, когато получим лоша новина, изведнъж изчезва апетитът ни или получаваме разстройство, или повръщаме?
Какво става в биологичното ни подсъзнание, за да получим тумор в черния дроб?
Какви програми се активират в подсъзнанието ни, когато изгубим някоя цел, социален статус, работно място, признание … ?
Отговорът е много прост: става дума за биологична адаптация на тялото ни пред стресови и извънредни ситуации. Симптома или болестта винаги е една биологична адаптация. Да не слушаме биологичното съобщение може да ни доведе до болест и смърт. Най-важното е да можем да се научим да интерпретираме нашите симптоми като послания от нашето биологично подсъзнание.
Това е тайната и началото на пътя към абсолютното здраве и осъзнат живот!
