За моята биология е много лесно да определи, че нещо е в лошо състояние или некоректно.
Изяждаш го и когато стигне до червото ти, си даваш сметка, че не е трябвало да го ядеш: тук има нещо лошо.
Твоето биологично подсъзнание го има като съзнание. Но за теб, този момент, съзнанието е подсъзнание.
Твоята биология знае неща, за които ти си нямаш никаква представа и за твоята биология тези неща за съзнателни, но за теб са подсъзнателни.
Много е трудно на човека да приеме, че биологията му знае повече от него.
Може би това е най-трудното нещо и голямото предизвикателство, пред което сме изправени, за да променим съзнанието и възприятието си за реалността, живота и самите себе си.
Да приемеш и осъзнаеш, че тялото ти знае повече от теб, не е лесно. Научени сме да презираме рецептора си, тялото.
Презираме тялото, земята, физическото, защото позитивното слънчево надменно съзнание те кара да имаш едно не линейно съзнание, което се възприема по-силно, отколкото линейно.
Но е силно във възможности.
А отдолу е силно във възможни неща.
Дава възможности, но Земя ги прави възможни.
Това е трудно да се приеме от позитивното слънчево съзнание, защото точно тук е където дизайнът се превръща във вода.
Винаги, когато не се чувстваш оперативен/оперативна в пространство – времето, има някаква грешка в GPS ти, тотална сляпа точка.
Представям си, че съм в някаква ситуация, но не съм в тази ситуация. Което ме кара да си мисля, че съм в тази ситуация, е условността на дизайна, който очаква нещо конкретно.
Бъркаш картата с територията.
Това се случва, защото има едно позитивно слънчево съзнание, което прави натиск вътре в таб, за да постигне някакъв резултат.
И реалността предизвиква дизайна, противопоставя се на дизайна.
Когато реалността се противопоставя на дизайна, не можем да направим нищо и възприемаме ситуацията болезнено, защото за идентичността ни това е провал.
За идентичността ти е болезнено съобщение.
Но когато се поставим като терминали на Земя и когато имам много неща, които са ми излишни и Земя ги прибира, трябва да съм по-скромен, за да мога да видя къде точно се намирам.
Ако мога да прочета къде съм точно и мога да елиминирам абстрактните си конфликти, Връзката ми с пространство – времето ще стане функционална, защото мога да възприема като нещо благоприятно, някоя негативна моя функция.
