Невъзможно е един човек да чувста, че е Празнотата. Първо трябва да го приемеш като един логически параметър. И логически, a чрез чувствителност, да се свърже се свърже с празнотата! Но ако твоят дизайн казва на рецепторът ти: чувствай, чувствай, чувствай! Ти си, каквото чувстваш! – няма начин да излезеш отвъд дизайна ти. Винаги ще си в дизайна ти, който ще ти казва, че ти си това, което чувстваш! Ти си нещо, което вселената вече е отпечатала. Вселената вече те приема като едно отпечатано съзнание. И не можеш да напечаташ нищо върху нещо, което вече е отпечатано.
Каквото чувстваш, това имаш инсталирано в рецептора ти, в мозъка!
Но понеже сме в края на разгъването на времето, мога, освен това, да си отворя друга папка в моя компютър, която казва: „ В тази папка аз съм празнотата“
След това тези две папки започват да си говорят. В едната ти си това, което си и в другата, ти си празнотата. Говорят си чрез посредник.
Трябва да имаш една папка, която да гласи: „Аз съм еди коя – си“
И друга папка, която да гласи: „ Аз съм нищо“
И трябва да се приспособиш и с двете.
Слепите точки, които имаме, са празнотата, но не е приета от дизайна ни. Затова се чувстваме неудобно в определени ситуации. Още повече, ако слепите точки са приети от дизайна, приемаме ги като заплаха.
Дизайнът ни се плаши от празнотата. Дизайнът ни е закърмил, че празнотата е нещо лошо и затова не можем да чувстваме празнотата.
Ние сме застрашени от Нищо.
Има едни филм „Приказка без край“. Фантастичният град е застрашен от Нищо и фантазията свършва!
Когато интегрираме празнотата в дизайна на тялото си, свършва фантазията!
Сега сме на този етап – излизаме от фантазията!
Но ние продължаваме да купуваме повече фантазия, защото все още не отпускаме свършилите дизайни, които постоянно ни казват, че Нищото е нещо лошо!
Започнете да наблюдавате начинът си на възприемане на реалността.
Ще ви даде много важна информация как точно сте устроени, т.е. какъв тип нечовешки аспект те контролира.
Под нечовешки аспект имам предвид програмираната ти идентичност.
Като имаш такъв поглед върху себе си, започва да ти се активира нечовешки аспект от пети етап, който си дава сметка, за нечовека от първи етап, или втори етап, или трети..
Но вече го вижда! Но ако ти се лъжеш сам себе си, втори план ще ти покаже в очите как се лъжеш и ще ти покаже, че не си там, където си мислиш, а си на друго място.
Харесва ми ето това: например: „да се заглеждам в момичетата или момчетата по улиците, и да си мечтая разни неща с всяка , която погледна…“ Ето това е аспектът ти, който те контролира и не можеш да видиш. Но когато това се види и се приеме, е много голяма сила в човека.
По-близо е до завръщането е човек, който е изразил звяра в себе си, отколкото човек, който не изразява звяра в себе си. Ерата на бог свърши! Сега е ерата на дявола! Бог ни дава дизайни и дяволът ни дава възможности!
