От символична гледна точка, хората напълняват, за да се «защитят» от другите, от някакъв вид травма или ситуация, която усещат като опасна.
При затлъстяването не се натрупва костна или мускулна маса, или се увеличава някой орган. Под кожата се натрупва застояла енергия, която не се използва, а задържа токсичните емоции, които не можем да елиминираме.
Клетките на тялото на човек с наднормено тегло, се подчиняват на заповед да натрупват мазнини и да не ги освобождават, да «не ги горят». Мазнината може да се разглежда като послушен елемент, който се подчинява на заповедите на подсъзнанието ни да разполага мазнина на стратегически места, с различни намерения.
Три примера:
- В областта на корема, защита в зряла възраст. Зaпочваме да приличаме на бебе с коремче. Също така, за да се симулира бременност. Родословното дърво ни приема само като майка, не като жена.
- В ханша и бедрата, за да скрие творчески талант и свободата на художественото изразяване. Дървото определя някой друг за тази територия или има пълна забрана на либидното развитие, в полза на други егота, като например интелектуалност или материалност.
- На цялото тяло е в резултат на сексуално насилие, което може да се е случило назад в родословно дърво (реално и символично). Това може да предизвика да асоциираме «красота» с «агресия». Иска да каже, че ако съм красива, съм мишена на сексуално нападение, затова надебелявам и така никой няма да ме погледне, нито пък да ме желае сексуално. Това е начин на защита да бъдеш в безопасност.
Сексуалното насилие не се ограничава само с изнасилване. В една огромна част от случаите, жените са се задължавали да имат сексуална връзка с мъжа си, и самия акт са го живели като насилие, а и морала, църквата, вярванията са гледали на жената само като майка, без да ѝ отредят правото на удоволствие. Представете си, ако майка ви, баба ви, прабаба ви ( много често са всичките поколения назад) в продължение на 30-40 години всеки път, когато има сексуалнен контакт със съпруга си, го живее и усеща като задължение, без удоволствие. За подсъзнанието е насилие. Подсъзнанието е невинно, не разбира от обяснения и преговори. Комуникацията е единствено чрез емоциите. Затова не е важно какво се случва, а как преживяваме вътрешно, каквото ни се случва.
Затлъстяването, слабостта, гърбиците и т.н. се използват за присъединяване, идентифициране, принадлежност към рода. Когато няма достатъчно място в семейства с много деца, когато се роди някой нежелан, очакван от противоположния пол и т.н., най-примитивната част на мозъка намира стратегии за оцеляването ни, които отговарят на тези модели. Например, може да е много по-дебел или по-слаб от останалите членове на рода, за да се отличава и да бъде забелязан.
Също така има хора, за които приоритет е спестяването, не харчат нито стотинка. Това са хора, които не инвестират, само натрупват. Затлъстяването може да е симптом на тази заповед на подсъзнанието, страха да им липсва нещо, пари, любов, партньор, храна, сигурност… Като една пълна застраховка, където мазнините представляват символично «сигурността».
Зад напълняването може също така да има доминираща, властна майка, която упражнява строг контрол върху храната, мислите, чувствата и креативността ни. В този смисъл, затлъстяването представлява подсъзнателна опозиция на майчиния авторитет, който злоупотребява с нас.
Пример: Едно момиче започва да пълнее, за да може майка ѝ да я обича и да се грижи за нея, както за баба ѝ, която се разболява, мести се да живее при тях и цялото внимание на майката се насочва към бабата.
Трябва да се запитаме:
– Какъв метафоричен смисъл има натрупването на мазнини или течност в това място на тялото ми?
– Какво всъщност натрупвам и за какво?
– За какво не позволявам потока от енергия и емоции да тече?
– Какво крия или прикривам зад мазнините?
– На кого или на какво приличам?
– Бил ли съм видян, признат от родителите ми?
-Имам ли достатъчно място, за да раста между братята ми?
– Подхранвам ли моята липса на любов с преяждане?
