«Лавата, която се върти в Огнения пръстен, представлява концентрираните потенциали на Земята, които, ако не може да ги изрази, преливат, изригват брутално, защото оказват съпротива при появата си на повърхността».
От това логическо описание разбираме, че когато човек не изразява негативните потенциали на своя дизайн, те излизат брутално. Тези неизразени негативни потенциали ще се изразят „НЕчовешки“ и това е начин да се видят неизследваните потенциални възможности, които надминават човешкия дизайн.
Въпросът, който възниква, е следният:
И какво е това, което пречи на хората да изследват и изразяват негативните потенциали на своя дизайн, и неизбежно идва момент, когато брутално прелива?
Отговорът непременно ще бъде индивидуален за всеки един човек на Земята.
Обръщам поглед навътре към себе си.
Наблюдавам се какво мисля в ситуациите, какво чувствам, как се държа… обръщам поглед само навътре към себе си, защото външната ми реалност е проекция на менталния, неврологичния ми план.
Параметризирам – задавам си нови параметри, нови невронни вериги като обърна поглед навътре и спра да критикувам, каквото виждам извън мен.
Денят на раждането маркира как ще работи мозъкът ни, защото се свързва с контекста в точно определена честота и остава като печат, който функционира като естествен дефект и винаги ще се свързва по начина, по който се е свързал първият път, в момента на раждането ни.
Естественият път е добродетелният път, този, който извървяваме несъзнателно.
Но вече Мога да променя това.
Как ? Като се свържа с логиката на тази първа основа, мога да я управлявам много по-добре, защото ще мога да я параметризирам. Как? Подсъзнанието ти знае всичко и никога не те лъже. Само трябва да направиш директна връзка, да се престрашиш да надникнеш да видиш какво имаш там.
След това се свиква да живееш с постоянната ясна комуникация между съзнание и подсъзнание.
Най – очарователното идва на по – следващ етап: даваш си сметка постоянно, как прецизно те информира подсъзнанието и оттук се ражда една ЛЮБОВ към самата теб, към самия теб, която любов няма нищо общо с всичко, писано досега. Под няма нищо общо с всичко писано досега разбирам, че вече не е фантазия, илюзия Любовта към себе си, а го живея в първо число в това пространство – време. От тук ти се отваря съзнанието към безусловната любов, която също няма нищо общо с всичко писано от някой, живял в друго пространство – време.
Не е възможно да простиш на себе си, още по – малко на друг.
Единствено можеш да видиш от друг ъгъл трудната ситуация, с друга логика, която не е линейната логика, и възприятието ти към реалността започва да мутира.
В дуалния свят, за да има прошка, трябва да има вина.
Прошката е свързана с вината.
Прошката не те вади от логиката на грешката. Ти прощаваш и продължаваш да генерираш повече тежест. Но това: генерираш товар, складираш го, в който ти прощава и продължаваш да генерираш отново тежест.
Прошката е система за извличане на тежестта от системата.
Грешката функционира като една батерия: колкото по-искрен, повече тежест ще свалиш и ще привлечеш, и тогава много ясно, че ще те пуснат в райската градина на небесата.
Сваляш тежестта тук на земята и връщаш на небето прошката.
По този начин фантазията се зарежда с гориво и функционира безспирно.
Слизаш искрен на земята и привличаш всички буболечки.
Негативното кодиране е, за да събираме и да се зареждаме с тежести.
Ако за теб вината е бреме, това е така, защото си поел отговорност за нещо, за което нямаш отговор. Тогава жизнената ти енергия се трансформира като тежест.
