Хората си разрешават да видят по друг начин или да си задават други въпроси в екстремни ситуации.
Когато достигаш до лимита на някаква твоя програма, до лимита на дизайна ти и ясно си даваш сметка, че това е лимита ти, оставяш се на разположение на нещо, което не знаеш какво точно е и колкото повече стигаш до границата на програмата ти, в
Крайната ситуация ще те отведе до дъното ти, до дъното на границата на реалността ти и в това ограничение не виждаш линеен отговор, за да може наистина да поставиш наличната информация на разположение на оригинала.
Приеми, че нямаш отговора.
И тогава се формулира един нов въпрос.
Връзката е 1-7, защото дизайна няма да отпусне нито един пиксел, нито една ситуация.
Просто трябва да видя, приема и призная тази крайна ситуация.
Искаш ли да живееш, да разгърнеш целият потенциал на дизайна си, оставаш затворен, кристализиран, не може да промениш вибрациите си в синхрон със сегашните вибрации на пространство – времето.
Има много хора, които само се интересуват да разгърнат и живеят Дизайна си, или си правят астрологични изчисления, зависят от контрола на планетите и т.н. Това лимитира човека, оставя го затворен в повторенията, кръговрата на кармата и постоянно актуализира и живее миналото. Разбира се, понеже вижда и възприема ситуациите с разделено съзнание, не може да види общото в различията.
Това също е перфектно!
Има много хора, които са готови да надскочат дизайна си!
Сега е важно, на когото му резонира, разбира се, да надскочи дизайна си, за да свърже, по свой избор, с абстрактният си аспект, който дава живот на биологичната машина.
Когато влезеш в директна връзка с подсъзнанието си, на мига си даваш сметка как винаги си лъгал сам себе си!
Вече виждаш ясно как си се лъгал и в началото болката е непоносима.
Една от най-силните и унищожаващи болки е, когато си дадеш сметка, че през целият си живот си се лъгал.
Нищо Не остава от теб, гориш в собствения си огън от лъжливата идентичност, която в продължение на десетилетия си поддържал, за да задоволиш цивилизацията, родителите си, обществото, децата си…
Продължителността на пожара при всеки е различна.
И след това повече никога няма да можеш да поддържаш дадена ситуация, в която ясно виждаш, че се лъжеш…
Лъжеш сам себе си и този процес отвързва вътрешната ти любов към самия себе си.
Процеса е в двете посоки!
Самоубийството на ИДентичността ти е най-голямата Любов, която можеш да си дадеш!
Това е мигът, в който спираш да търсиш Любов извън теб!
Това, което ще изпиташ в себе си и ще слезе, ще се инсталира в теб, никой Не може да ти го даде извън теб!
Толкова много сме научени да лъжем и най-вече сами себе си, че сега, когато започнем да виждаме всички онези лъжи, в които сме живели цял живот, се демонтира цялата реалност.
