Д-р Хамер установява през 1982г., връзката между „мозъчните тумори” и съпровождащите ги болестни прояви в съответните органи.
Компютърните томограми на мозъка обикновено се използват, за да се наблюдават мозъчни тумори или други мозъчни „разстройства”. Но през 1981г. д-р Рике Герд Хамер, създател на Нова Немска медицина, прави потресаващо откритие.
Анализирайки и сравнявайки хиляди истории на пациенти с техните мозъчни снимки от скенер, д-р Хамер установява, че всяка болест – от настинката до рака – е инициирана от неочакван конфликтен шок. Д-р Хамер открива, че един такъв непредвидим конфликт (неочакван гняв или тревога, неочаквана загуба или раздяла, неочаквана обида и т.н.) се случва не само в психиката ни, но едновременно в мозъка и в кореспондиращия с мозъка орган. В момента, в който преживяваме конфликт, шокът удря специфична област в мозъка, причинявайки лезия, която е ясно видима на скенера като набор от концентрични кръгове.
С удара (влиянието) засегнатите мозъчни клетки изпращат биохимичен сигнал към клетките в кореспондиращия орган, причинявайки растеж на туморно образувание, стопяване на тъкан или функционална загуба, в зависимост от това кой мозъчен слой е засегнат.
След като определя мозъка като посредник между психиката и органа, д-р Хамер открива, че кръговите образувания се виждат ясно (остават ясни) само, докато конфликтът е активен. Щом се разреши, мозъчната лезия влиза – заедно с психиката и органа – във фаза на възстановяване. Подобно на заздравяваща рана, тук се развива оток, за да предпази мозъчната тъкан по време на лечебния процес. Промените могат да се видят и на скенера – ясната кръгова конфигурация, която преминава в оток, сега се явява неясна и тъмна.
Тези наблюдения потвърждават откритията на д-р Хамер, че всяка болест протича в две фази – конфликтно-активна фаза, характеризираща се с емоционален стрес, студени крайници, понижен апетит и безсъние; и след нея лечебна фаза, но при положение, че конфликтът е бил решен. Обикновено лечебната фаза се определя като „болест” и често е един труден процес, съпроводен с треска, възпаление, инфекции и болка.
По средата на лечебната фаза мозъчният оток достига максималния си размер и точно в този момент мозъкът започва кратък, силен натиск, който изстисква отока. В Новата Германска медицина този критичен момент се нарича епилептоидна криза. Инфаркт, инсулт, астматичен пристъп, кървящ тумор, пристъпи на мигрена или епилептичен припадък са само някои от примерите за тази криза. Симптомите винаги зависят от природата на конфликта и от това кой мозъчен слой е засегнат. След като мозъчният оток е изстискан, невроглията (мозъчната съединителна тъкан, осигуряваща ресурс за невроните) се събира на това място, за да възстанови функцията на нервните клетки, които са били засегнати от конфликтния шок. Това е безобидно струпване на глия, което обикновено се нарича мозъчен тумор.
Д-р Хамер установява през 1982г., връзката между тези
„мозъчни тумори” и съпровождащите ги болестни прояви в съответните органи.
Традиционната медицина класифицира болестите на топли и студени. Но е изключително важно да се знае, че всяка болест има топла и студена фаза. Изключително важно е да се знае болния в коя фаза на болестта се намира, за да му се предпишат точните лекарства.
Източник:
http://learninggnm.com
Caroline Markolin, Ph.D.
Каролин Марколин