Физическата болка винаги е отражение на емоционален конфликт.
Замисляли ли сте се някога, ако захарта причинява кариес, за какво имам кариеси само на горните зъби и не на долните, след като се храня с всички зъби? За какво имам артроза само на дясното коляно и лявото е перфектно, след като използвам и двете колена еднакво? За какво ме боли единия крак, а не другия? За какво имам артроза само на C5, D7 и D3 например, а останалите прешлени са перфектни? И какво става със здравите прешлени, каква информация имат в себе си, за да са здрави? А болните прешлени, каква информация крият в себе си, за да са болни?
Тялото не може да се разболее!
Само умът може да заболее и само умът може да се излекува. Да мислим или да вярваме, че материята има способността да се разболее, е да вярваме, че тялото е нещо, което не е наше. За да излекуваме ума си, трябва да разберем, че всичко което ни се случва в тоя живот, сами го привличаме.
Като наблюдатели, проектираме нашите вярвания в околния ни свят и всичко, което се случва на телата ни, е в зависимост от нашите подсъзнателни програми, програми и вярвания, наследени от нашите предци. В действителност, никой не вижда това, което е пред него, а вижда светът в зависимост от това, как е програмиран и структуриран. При появата на, какъвто и да е физически симптом, трябва да се запитаме: коя моя биологична нужда е незадоволена? Какво иска да ми каже моето биологично подсъзнание?
Интерпретирайки кодовете на симптомите, можем да се освободим от вярванията, които ни лимитират, и да изцелим тялото си.
Болестта и физическите симптоми ни показват кой аспект от живота си трябва да променим в живота си, за да сме здрави. Светът ни показва и винаги ще ни показва онова, което проектираме в него. За всеки е вярно онова, в което вярва, защото външният ни свят е отражение на вътрешният. Отвън нищо не съществува, не можеш да видиш нещо, което не е в теб. Затова светът е различен за всеки.
За да можем да се излекуваме, трябва да разберем, асимилираме и интегрираме, че онова, което виждам в другите, не е в другите, а в мен. Това не ти позволява да обвиняваш, да осъждаш, да търсиш грешките в другия. Ако съм болен или имам неприятности, винаги търся някой виновен. Научили са ни, че причината за болестта Никога НЕ трябва да я търся в мен!
В каквото вярвам – това е моята реалност. Чрез такова възприятие на реалността, започваш да разбираш кой си, в зависимост от онова, което проектираш върху другите и възприемаш като тяхна същност. Този закон винаги функционира и не се променя, защото е закона на Сътворението: всичко, което ме заобикаля, е част от мен, аз съм го привлякъл в моя живот.
Няма жертви, изчезва термина жертва!
Никой не ме обижда! Аз самият се обиждам чрез другия!
Никой не ме малтретира! Сама се малтретирам чрез другия!
Никой не ме лъже, аз се лъжа чрез другия!
Когато осъзная, че в продължение на … години, съм се малтретирала, обиждала, лъгала, мамила, и т.н. … ЕДИНСТВЕНО ТРЯБВА ДА ПРОСТЯ НА СЕБЕ СИ!
Човекът е единственото животно, което се препъва два пъти, три пъти и продължава да се препъва цял живот. Човекът е единственото животно, което го малтретират всеки ден и на следващия ден се връща отново да го малтретират, за да може да казва, че другият (шефа, съпруга, съпругата …) е виновен/на за мизерния му живот или за болестите му.
Вината е една от най-разрушаващите емоции и най-много болести предизвиква. Вината е емоцията, която е дълбоко закотвена в подсъзнателната омраза към самия себе си. И оттук трябва да започнем да работим за собственото ни събуждане. Научили са ни, че ако обичаме другите, трябва да страдаме. Когато страдаме и се жертваме заради другите, се превръщаме в егоисти, и затова хората, които страдат, се разболяват.
Болестта винаги е егоизъм! Вината и грехът не съществуват. Човек няма способността да греши. Всичко, което правим е единствения правилен начин, за да можем да еволюционираме като личности.
