Конфликтът идва, когато нещо свършва, за да може нещо ново да се разгърне. Получва се една фрикция.
Има един дизайн, който вече е тотално лимитиран, това е точката на лимита, на границата на дизайна ти, понеже времето винаги иска разширение, на самия теб, на дизайна ти…
Тогава трябва да се прекъсне с това и самото прекъсване винаги се получава, когато има триене, сблъсък, тежест на физическо ниво.
Ако не живееш сблъсъкът на физическо ниво, държиш се както винаги досега, защото си възпитан, моралист…. означава, че още не си достигнал до лимита на дизайна ти и ще ти се даде цялото време и всички герои и ситуации, за да си дадеш сметка, че това е границата ти, лимита ти. Повече не можеш да търпиш, каквото търпиш като възпитан човек.
Или умираш тук и сега, или се прераждаш тук и сега, така сме програмирани.
Но имаме друга опция – мога да съм и да не съм едновременно….
Интересува ли те какво ще си помисли другият, дали ще ми се разсърди, дали ще ме изостави, или каквито и разсъждения да се появяват в главата ти, това е знак, че още не си достигнал до границата на дизайна ти.
Съобразяваш се с другия, за теб е важно мнението за теб на другия, а товоето мнение за самия теб все още не е поникнало в теб дори и като идея.
Ако за теб е по-важно мнението на другите, сега е момента да си дадеш сметка дали искаш да избягаш и мислиш как да избягаш от конфликтите ти. Под другите са включени всички – шефа, приятелите, съседите, децата ти, родителите ти, партньора ти и любовника ти… сега на всички ви е ясно, че 99 % от хората имат паралелни връзки. Подсъзнанията са се договорили за този вид взаимоотношения, само нямате все още очи да видите двойнственият си живот. Виждате само на сцената, но не може да видите какво става зад кулисите на вашата лична сцена.
За да имаш една нова връзка, е важно да можеш да видиш и вземеш потенциала, който се е разгърнал в конфликта. Зад всеки конфликт се прекъсва един лимит за една нова версия. Новата версия на самия теб, на дизайна ти, може да я експериментираш или със сегашният ти партньор, ако е приел конфликта и като разширяване на собствения си лимит на дизайна или с друг, който се появява в живота ти…
На мен ми се струва, че това на всички вече ни е ясно, започваме да си даваме сметка, че се намираме в изключително динамично пространство и време, където постоянно сме изправени пред рестартиране и актуализиране на дизайните ни.
Важна стъпка е как ще отработиш конфликта във втори план, емоционалният. Поддържаш ли известно време негативната емоция в себе си, съмненията, разсъжденията… активираш миналото, повторението на едно и също!
На всички, които сме със свършили дизайни, вече ни е ясно, че след биг – банга на конфликта, не попадаме в страната на чудесата, защото много бързо, само за часове или няколко дена, попадаш в друга ситуация, където трябва, вътрешно исскаш да преминеш от другата страна на границата на дизайна ти и отново експлодираш…
Дизайна ти е в непрекъснато обновяване…. Процеса е тежък, защото разрушава всичко покрай теб… И никой не знае кое е следващото стъпало… Защото всяко стъпало е едновременно разруха и ново начало, но новото начало е свързано с разрухата, вървят ръка за ръка, и така до безкрай…
Има ли някой, готов да вибрира и живее в постоянната себеразруха и прераждане? Готовите – пишете…
Затова повечето хора предпочитат да си останат затворени, заключени в някой дизайн, във фалшивите обятия на някой, който имам сега…
Приеми реалността си като реалност. Животът не е в розов цвят, както си мислехме и не става дума да избягваме конфликтите. Трябва да се изправим срещу конфликта, да го живеем, да го интегрираме и трансформираме.
Винаги избягваме конфликтите и гледаме да не се въвличаме в проблеми, заобикаляме грешките, бягаме от грешките… Всеки трябва да се изправи срещу реалността си, а не да я поставя под килима и да се чуди как да си излекува диабета, кръвното…