Грешката е, която отваря пространство – времето, за да експериментираме на физическия план какво ще бъде да съм различен от другия, да не съм едно цяло с другия.
Въпросите активират други въпроси, защото е една и съща логика, която иска да разреши проблемите.
Мозъкът ни се опитва да разреши проблемите, без да си дава сметка, че е генератора на проблемите.
Ако искаш отговори на въпросите си, е равностойно да продължаваш да генерираш повече въпроси.Във физическата ни реалноста, във всяка ситуация винаги има и ще има една допустима грешка.
Грешката е, която отваря пространство – времето, за да експериментираме на физическия план какво ще бъде да съм различен от другия, да не съм едно цяло с другия.
Съжителството с другите, без да искаме да контролираме никой, нито децата ни, нито партньорите, нито с който и да е било, може да го разглеждаме от една друга перспектива, която ни дава достъп за приемането на слепите точки в общуването.
Всеки един трябва да маркира полето си от личната честота на вибрации. Когато хората съжителстват заедно, винаги имат много слепи точки. На линейно ниво се получава така, че ръководи този, който има по – висока линейна скорост и по –висока териториална скорост. Тогава човекът, който има повече линейност, ще има повече ръководство на територията и другия човек, по-малко. Това се ръководи от подсъзнателни функции и характеристики и досега никога не сме имали една логика, чрез която да видим другият компонент, и конфликтът винаги е бил разглеждан от линейното наблюдение и оттук идват ценностите: да бъда добър с другия, да отстъпвам на другия и т.н. Но другият витае из облаците и изобщо не обръща внимание и първият отнася всичко.
Тежестта на конфликта ти се разрежда, защото го възприемаш от подсъзнанието.
Ако имаш достъп до подсъзнанието, ще има една лекота във възприятието, която ще ти позволи да оперираш по друг начин, да демонстрираш и показваш други неща, да виждаш други неща, да говориш по друг начин. Това е нещо много ново и различно. Когато започнеш да виждаш нещата от слепите точки на хората, на взаимоотношения и те не ги виждат, не ти остава друго нещо освен да оставаш неутрален. Но линейният живот прави така, че постоянно да са на определени места, в определени ситуации и трудности, напреженията, които имат честотните качества на всеки рецептор.
Всички имаме в себе си двата пътя активирани – конкретния и абстрактния.
Как конкретното и абстрактното започват да се комуникират?
Съзнанието и подсъзнанието започват да се комуникират.
Негативният рецептор, абстрактното, не може да събира тежести. Точката е, когато този рецептор трябва да го основеш в негативното, защото е само в позитивното.
Под негативно имам предвид да приемем, че идваме от Нищото, а не от утробата на майка ми. Семейството е само един колектив, чрез който се раждаме на първи план.
Тогава, виждаш, че ситуацията прелива, излиза извън рецептора. Каквото трябва да направиш е само да видиш,че този рецептор е стигнал до своя лимит, стигнал е до своята граница. Тогава се спираш до идентичността, която приема границата на своя рецептор. Заставаш в план 5 и наблюдаваш какво става в план 1. План 4 знае, че 1 е стигнал до своята граница и се нуждае да разшири Нулата.
Просто му даваш Нула.
Нулата в енергията е кислород. Оставаш го да диша рецептора, защото знаеш, че не може да му влезе повече нищо.
Но това е нарочно, защото Втори план те предупреждава, че рецепторът е стигнал до края си и ти само трябва да кажеш: ок, пращам ти повече Нула. Това е единственото нещо, което план 4 трябва да направи, когато види че план 1 повече не издържа и избухва. Не да даваш решения, а да му дадеш Нула, за да може решението да влезе. План 4 има функция на мост. Но имаме прието, че 4 трябва да даде решението.
Сега план 4 трябва да даде пространството, за да може решението да се генерира. Сякаш се променя дейсността на план 4. Целта на план 4 във връзка план 1 е да детектира неговите граници и да му предостави Нула, когато му липсва. Предоставянето на Нула е предоставянето на Кислород. Когато ти видиш границите и му пратиш Нула, това, подсъзнанието, което идва от страна на 7, ще му предостави една перспектива, която преди не е имал. Но не я дава 4. 4 само уголемява Нулата на 1. Нищо повече. Знам, че се губи водачеството, защото всички искат да разрешат нещата и да имат заслуги. Но сега се променя всичко. Заслугата на план 4 е просто, за да предостави възможност на рецептора и не да разрешава проблемите.
Хамер открива логическите структури как тялото биологизира конфликтите. Това се отнася от началото на живота на планетата.
