Eдин емоционален стрес е външно събитие, което възприемаме чрез сетивата и се превръща в биологичната ни реалност. Това е произходът, на който и да е симптом или болест, и е свързан с една незадоволена биологична потребност. Появява се в един миг и се изживява лично от всеки индивид.
Критериите за емоционалния шок са:
1. Непредвиден ( без предварителен опит, което оставя една неврологична следа).
2. Живян в самота, защото не можем да го споделим с никой.
3. Без задоволително решение – не виждаме никакъв изход и не знаем какво да правим.
4. Изживян много драматично – не можем да мислим, нито да вземаме решения. Налице е конфликт между това, което ни се случва и биологичната ни необходимост в този момент.
По време на емоционалния стрес лицето не е наясно с емоцията, която съпровожда стреса и в този момент се задейства една или няколко програми за биологичното оцеляване, което е присъщо на всички живи същества. Много е важно да знаем, че всички наши сетива запаметяват абсолютно всичко, когато сме в състояние на емоционален стрес, травматично събитие или ситуация. Запаметяват до най-малкия детайл. И още повече, подсъзнанието ни запаметява всичко, каквото се случва с нас и около нас дори, когато сме безсъзнание или кома.
Много важно е да знаем, че децата до 11-12 годишна възраст НЕ могат да се разболяват. Разболяваме ги ние, родителите.
Изключително важно е да знаем, че в основата на който и да е симптом или заболяване, стои една Скрита емоция (Не коректна), която в момента на емоционалния стрес не сме могли да изразим, поради възпитанието, навиците, традициите и т.н. Вместо това сме изразили емоцията, която възпитанието ни позволява. Когато живеем една неприятна ситуация, пълна с емоции, мозъкът ни потиска самата ситуация. Изживяната емоция се съхранява в подсъзнанието и може да се изрази по всяко време, автоматично, когато външен стимул задейства в отговор запаметената програма за оцеляване. По такъв начин, пред конфликт от подобен характер или подобно изживяване, задействаният отговор може да се изрази в определено поведение, симптом или заболяване.
Всеки човек има определено ниво на търпимост към стимулите от околната среда, които ни засягат емоционално. Това ниво се определя от наследените или научени програми в много ранна възраст. Това ниво може да бъде надхвърлено по два начина:
1. Чрез внезапна високо стресова ситуация, която наричаме Внезапно Емоционално Въздействие.
2. Чрез конфликт от ниска интензивност, повтарящ се в течение на годините, наричан Акумулативен Внезапен Удар.
Във Вселената всичко е информация, от това следва, че нашето тяло, нашия организъм, също трябва да съдържат тази информация.
Всички познаваме ДНК-то, но в Природата има много повече информации, до които не сме могли да достигнем. И тези информации, биологичното ни подсъзнание активира. Това е биологично решение за адаптиране срещу биологичния или емоционалния шок, какъвто е в случая на хората. Човек може да живее емоционален шок, но за подсъзнанието също е като биологичен шок. Разликата е, че биологичният шок е реален, обeктивен, а за човека емоционалният шок е в неговия ум. И разума не може да различи между едно нещо, което се случва и едно нещо, което мислим, че ни се случва.
