Връзката с Двойника и Оригинала се извърша по време на сън. Испанците имат един лаф, който отразява този закон: „Ще консултирам с възглавницата…“
В момента връзката с Двойника ни е тотално прекъсната, но всеки сам може да я възстанови.
Всички хора имат нужда от сън, 7-8 часа в денонощие. Всички знаем, че без храна можем да издържим доста дни, без вода можем да издържим няколко дни, но имаме нужда от редовен сън, за да сме жизнеспособни на следващия ден. Нуждата от сън е, защото реалността ни се развива в две системи едновременно. Едната система я познаваме, физическият свят.
Но вечер, когато си легнем и заспим, душата напуска тялото и се завръща в метафизическите си светове, ако мога така да се изразя.
Вечер, когато си легнеш, вместо да правиш разбор на изминалият ден, какво не си успял да свършиш, какво е трябвало да отговориш на другия, как е трябвало да действаш и да си правиш мислени планове за следващия ден, просто приемаш, че денят е свършил, повече никога няма да се повтори. Понеже денят не съществува, нощта измисля, подготвя деня ни.
Точно преди заспиване може да се свържеш с двойника, излагайки проблемите си. През нощта, единственото, което трябва да направим, е да поставим на разположение приемника си. Приемникът е тялото ни, което има и един процесор (разумът). Като предложим на разположение приемника си, предлагаме и нашия процесор, т.е. всички мисли, вярвания, убеждения, начинът ни на възприятие и виждане на живота.
С това решение, дори не са нужни никакви думи, защото е едно логично решение, което приемаме и заспиваме с него. Оставяме пространство, за да може празнотата по време на нощта, когато съзнанието ни е изключено, чрез подсъзнанието ни да се промъкнат нови потенциали с нови параметри, които ще направят възприятието ни да мутира.
Тази промяна на възприятието става малко по малко. Това е процес, който се случва сам, активира се още първата нощ, когато решиш да започнеш възстановяването на връзката.
Важно е да запишеш датата, която започваш процеса. След време ще видиш смисъла.
Законът за разгъване на времето не е една информация за разбиране. Това е процес, който трябва да преминем, и който променя „перспективата“, която имаш за живота и за цялото съществуване. Това е една промяна на парадигмата!
Тази промяна на възприятието не може да се направи от съзнателния ни разум, който е с установени от дизайна ни неврологични вериги, определящи самоличността ни.
