Възниква конфликт, когато вътрешната ни потребност не съвпада с външната ни реалност. Налице е несъответствие между това, което имаме и това, което искаме, между това, което мислим, чувстваме и това, което правим (действието). Конфликта може да бъде цикличен -уникално обстоятелство, което ни се случва за първи път в живота, или може да бъде структурен – когато имаме предишни програми за неврологична чувствителност, осведомяване чрез преживяванията ни в детството, по време на бременността (ембрионалното ни развитие) или трансгенерационна памет.
Много важен конфликт е медицининската диагноза, клиничната преценка за психофизическото състояние на човека. Конфликта на диагнозата се причинява в момента, когато човек получава (научава) диагнозата на симптомите. Човек живее и чувства диагнозата единствено във връзка с това, което предизвиква заболяването му, от гледна точка на тежестта на болестта, т.е. oт прогнозирането. За човека, в действителност диагнозата не съществува. Това, в което той вярва, е прогнозата.
Конфликта на диагнозата блокира изцелението на лицето и е свързан с властта, която даваме на лекари, екстрасенси, терапевти, гурута и т.н… Въпросът, който трябва да си зададем е: На кого давам власт да решава личното ми здраве, благосъстояние и т.н.?
Всички „метастази“ са породени или от конфликта на диагнозата, или се дължат на други биологични конфликти.