Терминът „простата” се използва за първи път в Древна Гърция от Хипократ и Херофил. Произлиза от гръцкото „простат”, което означава „предводител”, „застъпник”. Етимологията на думата съвпада със самата физиологична функция на простатата. Тя има съществено значение за оплодителната способност на силния пол и определя пълноценното психическо и физическо здраве на мъжа.
Простатната жлеза се намира точно под пикочния мехур и обгръща горната част на уретрата, пред правото черво. Има размери на кестен. Тежи около 20-40 г. Снабдена е с мускули и фиброзни клетки, които ѝ помагат да се свива. Основната ѝ функция е да произвежда простатен секрет, който е важна съставка на семенната течност, способстваща придвижването и оцеляването на сперматозоидите до маточните тръби и яйцеклетката. Отделяните от простатата хранителни вещества са полезни за качеството на мъжките полови клетки. Жлезата секретира ензими, които осигуряват такъв вискозитет на семенната течност, който максимално да благоприятства движението и живота на сперматозоидите.
Конфликтите свързани с Простатата се изразяват основно с фрази като „не мога“ или „не трябва“. Това са конфликти свързани с правилата, кое е добре и кое не е добре да правя. Например мъж, много по-възрастен от жена си, може да има проблеми с простата: „Ще мога ли да съм сексуално способен, когато остарея?“. Може да е във връзка с внуците, в смисъл, да критикува поведението им, ако се държат извън правилата на възпитанието, в сексуален контекст, например „в тази възраст не трябва да правят такива неща.“
Има много табута по отношение на взаимоотношенията между мъжа и жената. Възпитали са ни да не гледаме с добро око на двойки, където мъжът е много по-възрастен от жената, но биологията е създала мъжа да бъде винаги плодороден. Биологичния смисъл е свързан с продължението на рода, защото младите мъже ходят на война и на лов. Ако младите умрат, рода е в опасност на изчезне. Решението е възрастните да могат да продължат размножаването. Затова казваме, че много от проблемите с простата са „срещу правилата“.
Също така може да е свързан със случаи на желание за сексуална връзка, считана срещу приетите правила.
Например: мъж на средна възраст, женен и жена му почти не иска сексуална връзка. Секретарката му, която той харесва, не приема предложението да имат сексуална връзка. И той получава аденома на простата. Изразява конфликта си по следния начин: „С жена ми не мога, секретарката не ми посволява и не трябва да имам любовница, защото съм женен“.
Друг случай: Свещеник, който практикува натурални терапии, се влюбва в клиетка, изразява емоционалния си конфликт по следния начин: „Не трябва да имам такива чувства, религията не ми позволява, чувствам се виновен и мръсен“. (в католицизма свещениците не могат да имат жени).
