Биологично декодиране на Пресбиопия

Пресбиопията е дефект на очите, при който не се виждат ясно близките предмети.
В метафизика, можем да кажем, че лице, което страда от пресбиопия има проблеми да се адаптира в съответствие с това, което се случва около него. Може да откриеш, че ти е трудно да се погледнеш в огледалото, да виждаш как тялото ти остарява, и т.н. Или може да ти се струва трудно да се видиш в сегашната си работа, или семейното си положение и т.н.
Фактът, че не виждаш добре отблизо, е много точно съобщение от тялото ти, което иска да знаеш, че прекалено много те притеснява това, което виждаш около себе си. Казва ти да спреш да вярваш, че уменията ти намаляват с възрастта. Може би тялото ти започва да се изтощава физически, което е естествено; Въпреки това, с възрастта си получаш сила в емоционалните и умствените нива, благодарение на придобитите зрелост и мъдрост.
10348604_614742911980824_2524095877260564155_nПолучаваш съобщение, че губиш твърде много време във физическото измерение; това замъглява вътрешната ти визия и не виждаш цялата стойност, която имаш, стойността, придобита през годините. Не забравяй, че начина, по който гледаш на живота днес, определя твоето бъдеще. Способността ти да лесно да се адаптираш към хора и обстоятелства, които възникват в живота ти, ще подобри значително твоя поглед и качеството на живота ти.
Пресбиопията е състояние, което не ни позволява да виждаме обекти отблизо. Разкрива ни страха от настоящето. Кое е това нещо в живота ми, което аз отказвам да видя? Може да бъде моята неспособност да видя ясно това, което е достъпно за мен и около мен. Проявявам по-голям интерес за другите, за моите лични отношения с останалите и външните събития, вместо да се вгледам в себе си и в моята вътрешна същност. Това състояние може да се причини от удар или травма, която ме кара да вярвам, че настоящето не е за мен.
Като отмествам поглед и гледам надалеч, изберам да игнорирам това, което се случва около мен, моите мечти са насочени напред. Очите ми стават като стражар, който е постоянно нащрек за това, което се случва в далечината. Изживявам загриженост, защото това, което ме тревожи сега, ме притеснява: остарявам, децата напускат къщата, ставам все по-тъжна.
Така моето виждане се трансформира според това, каквото искам и каквото не искам да виждам. В случаите, когато е засегнато само едното от двете очи, е важно да се разгледат обстоятелствата свързани със засефнатата страна на тялото (ляво: интуитивност, дясно: рационалност).
Приемам да виждам живота с цялата му красота и се чувствам в безопасност Тук и Сега.

YouTube
YouTube
Instagram
WhatsApp