АСТМА
Наричаме я «любов, която задушава.» Лицето има усещането, че няма право да диша.
Астмата винаги е трансгенерационна.
4 Етап – (Взаимоотношения)
Конфликт: много хора, живеещи в една и съща къща. Заплаха на територията, спорове, кавги в семейството. Трябва да се работят трансгенерационните връзки. Борба със себе си. Страх от смъртта, липса на въздух.
В момент на криза: Страх, че въздуха не достига.
Възнегодуванието е: „Задушавам се“(символично). „Има токсична атмосфера“ (тази форма поражда анемия). „Не дишам достатъчно добре“. „Предпочитам собствения си въздух пред този на другите.“ „Желая, което не е и отхвърлям, което е“.
Бронхиална астма. Конфликт: Страх от териториално нашествие. Противникът все още не е навлязъл в територията, но опасността е неизбежна. Страх в територията. Живее се в мъжки род, т.е. страдат предимно мъже, тъй като астмата е в дясното полукълбо, или жени левичарки. В случаи на жени деснячки, възникват проблеми в ларинкса (ларингеален задух), левия мозък или при мъжете левичари.
При астмата трябва да се търси винаги „борба на територията“.
Родители, които постоянно се карат, бащата крещи, майката мълчи.
Негодувание: «Искам и не искам да присвоя пространството около мен.«
Мускулна част – импотентност.
Лигавица – раздяла.
Ларингеална Астма: паника, страх.
Респираторен дистрес: бронхи, въздухът трябва поне да премине.
Вероятна причина: Задушаване.
Неспособност да се диша (реално и символично). Потиснат плач.
Нов мисловен модел: С увереност поемам отговорност за собствения си живот. Свободен съм.
Астма при децата: Страх от живота. Желание да не бъде тук.
Децата с астма са склонни да имат «свръхразвито съзнание»; поемат вината за всичко, което се случва в заобикалящата ги среда, чувстват се «недостойни» , неценени и следователно виновни, и заслужават наказание. Понякога смяната на климата лекува астмата, особено ако не са придружени от семейството.
Когато пораснат, децата с астма «оставят назад» заболяването си, което всъщност означава, че отиват да учат в друг град или в друга държава, женят се или по някаква друга причина напускат дома си, и заболяването изчезва. По-късно в живота задължително минават през някое преживяване, което отключва и активира стария код, който имат вътре в себе си и получават още една атака на астма. Когато това се случи, в действителност не е в отговор на обстоятелствата на момента, а по-скоро на това, което се е случило по време на детството. Тази ситуация е последният шанс, който ти дава живота, за да поправиш онова, което не си могъл на млади години, да излезеш от задушаващата обстановка, да осъзнаеш, че въпреки, че си мислил, че живееш спокойно, в действителност всички тези години на «спокоен живот» за били задушаващи за истинския ти аз.
