Винаги, човек с бруксизъм, има «призрак» ( има в себе си енергията на мъртъв човек). Може преди раждането ми да е имало аборт, починало дете или друг член на семейството да е починал преди зачатието ми. Сякаш мъртвият говори през нощта. Има много случаи установени, че умрелите деца са „залепени“ за живите си братя и сестри, починалите вече хора, са залепени към аурата на живия човек. Живите хора усещат смущения, интерференции или блокажи в живота си, носейки „залепено“ за себе си друго същество, което е починалия човек.
«Призрак» е понятие, което няма нищо общо с популярния смисъл на думата. В психоанализата, терминът «призрак» се прилага, за да покаже, че в подсъзнанието си човек има тежка информация, която засяга ежедневието му.
Говорим за синдром на призрака, защото са група от характеристики, които показват, че в човека живее поне един призрак, който влияе върху определени ситуации в живота му.
Натоварването с информацията на призрака може да направи живота на човека такъв, сякаш не живее собствения си живот, да се разкъсва, да е неуверен, сякаш умът му е разделен.
Призракът е: включена психическа информация в подсъзнанието, която не е могла да бъде изразена от предците. Сякаш е паразит, който премахва свободата на избора.
Според Дидие Дюма, призракът, трансгенерационните „неизказани или немислими неща“, причиняват значителен хаос, който се предава на потомството и скрива съществени въпроси свързани със секса и смъртта.
За да се избегнат грешки, е жизнено важно да се разбере, че призраците се поемат, когато някой е починал преди зачеването ни.
Призрака може да е хоризонтален или вертикален.
Хоризонателен: заченат съм след смъртта на брат ми.
Вертикален: връзката е по датата на смърт с моята дата на раждане.
Негодувание:
«Отказвам се от удоволствие».
«Това не съм аз».
«Аз не съм жив.»
«Имам чувството, че съм друг човек»
Какъв емоционален конфликт живея? Разстроен съм, но не съм аз. Нещо вътре в мен не иска да живее. Ядосан съм за това, което ми се случи, но не ми се случи на мен.
Биологичната скрита емоция е Гняв. Желание да ухапя някого или някоя ситуация. Сдържана не лична агресивност.
Как да се освободим?
Трябва да се анализира цялото родословно дърво, да се открият мъртвите и човека да разбере, че всички тези емоции не са лични.
Бруксизма също така е: „отказвам се от удоволствието“. Има много хора, които живеят сами или с партньор, но имат много негативни вярвания за сексуалността и естественото удоволствие от живота, които не им позволяват да се наслаждават на радостните моменти. Скърцането на зъбите по време на сън или през деня означава, че вътре в мен съществува явна неизразена агресивност, често несъзнателна.
