Биодекодиране на Алцхаймер

Четвърти ембрионален стадий: Взаимоотношения

Определение: невродегенеративно заболяване, което бавно засяга различни области на мозъка, които атрофират. Основно се характеризира със загуба на памет, придружена с когнитивни нарушения и поведенчески разстройства.

Конфликти на раздяла и агресия. Шизофренична Констелация (в двете полукълба на мозъка) от два конфликта на раздяла живени с бруталност.

Множество повтарящи се нерешени конфликти, живени във всички области (пари, семейство, работа, дом …), които причиняват множество белези до ниво, което е непоносимо.
Конфликт за невъзможност да се разбират нещата. Ако не разбирам нещо, не мога да се реша да взема никакво решение.

Конфликт на липса на признание: «Не мога да призная другите, защото самият аз не съм бил признат»

Конфликти с прекалено жестоки спомени (убийства, самоубийства, тежки загуби …).
Непрекъснато изискване да правя нещо, което не искам да правя, докато единственото решение е да се забравят задълженията.

Семеен конфликт, в който: «Аз искам да бъдат с мен, но аз не искам да бъда с тях.»
Превенция на Алцхаймер: трябва да имаме предвид малките амнезии, които могат да се появят с времето и да се декодират в самото начало.
След като симптомите са се появили, в последния етап, няма връщане назад. Тогава работата трябва да се извършва от придружаващите лицето, да имат необходимите познания, за да не се засилва конфликта.

Биологичен смисъл: изключване от реалността. Бягане от всички спомени, които могат да бъдат вредни за мен и дори да ме убият. Изтриване на всичко, което може да генерира повече конфликти в моята биология. Никога повече да не сгреша (и страдат от последствията).

Тялото и мозъкът реагират защитавайки човека от някои ненужни и опасни спомени, предизвиквайки връщане към невинността.

Колко пъти сме си мислили:

«Иска ми се да забравя или да изтрия всичко, което се случи?

Хората, които отказват да се изправят пред живота или реалността си (без да се влиза в разсъждения дали имат убедителни причини да го направят), се връщат в състояние на невинност, за да не се притесняват, забравят …

Премахва психо-био-емоционалната тежест…

Toва са хора, които чувстват отчаяние и гняв към живота. Затова се връщат в предполагаемата сигурност на детството си. По този начин изискват грижи и внимание, и ги получават. Не могат да се примирят с липсата на грижи и внимание, което не са получили в детството си. Също така, болестта е и начин да контролират всички, които са около тях.

12231140_1666067143666470_176949930_nМоже да се работи с човек с диагноза алцхаймер по въпроса за Прошката, т.е. да прости на родителите си, че не са го обгърнали с грижи и внимание, защото самите те като са били деца, не са получили тези грижи и внимание, и просто не са знаели как да се грижат за него. Може да се обясни на болния, че никой не може да даде на друг нещо, което самият той не е имал и няма.

Говорете на близкият ви с алцхаймер, че винаги ще се грижите за него, че всички ще се грижите за него и не е необходимо да се разболява, за да получи грижовност и внимание. Ако той усети сигурността, че ще получава грижи, състоянието му няма да се влошава. Но е необхдимо винаги да се отнасяте с любов, с голямо внимание към него, той да се убеди в това. Липсвало му е внимание не само в детството, но е през целия му живот и продължава да му липсва, затова получава този симптом. Тялото му се адаптира на една незадоволена биологична нужда – грижа и внимание. И сега вече всеки ден е обгърнат с грижа и внимание. 

Follow by Email
YouTube
YouTube
LinkedIn
Share
Instagram
Telegram
WhatsApp