Как функционира неврологията


Нашият мозък е резултат от една биологична еволюция от стотици хиляди години насам и конкретно е програмиран в дизайна за оцеляване, в дизайна на полярното експериментиране на реалността.

Мозъкът ни е проектиран точно, за да може да управлява полярността.

Нашият мозък не може да управлява недуалността.

Всички невронни вериги, които имаме ние, са генерирани, структурирани и организирани, за да могат да управляват полярността и съществуването.

Не можем да искаме от мозъка ни да управлява нещо,  което за него не съществува.

В момента, в който се развива резонанса, който ни показва, че сме на лимита, на грницата на дизайна, се появяват епидемии от панически атаки, например.

В момента има много хора с панически атаки и това е свързано с факта, че за нашият мозък, което не съществува, е смъртта. Празнотата за нашият мозък е равностойна на смъртта.

Когато достигаме до границата на дизайна ни, мозъкът се стресира и започва да произвежда цял един химически дизайн, който ни поставя в стрес,  в една дилема на живот или смърт.

Всички хора, които в момента са с депресия, се дължи на факта, че дизайнът им е достигнал до границата си и не правят нищо, за да си го разширяват малко по малко.

Истината е, че живеем едновременно в две системи: конкретната и абстрактната. В момента двете ни системи и двата ни Аза живеят абсолютно разделени, не се познават. Доказателството за този факт са увеличаващите се болести и огромният брой хора с рак. Затова е време да отвoрим очи, да се отучим от всичко, каквото са ни научили досега и да се учим наново.

За да заживеем собствения си живот, трябва да опознаем главният ни орган – мозъка. Разделен е на две полукълба. В дясното полукълбо е нашата креативност, нашите спомени. В лявото полукълбо е свободата на избора ни.

Решаваме с лявото полукълбо и решенията ги вземаме според спомените, предишните изживявания, които се съхраняват в дясното полукълбо. Важно е да разберем, че когато се ориентираме в живота само чрез сетивата си, се намираме в заспало състояние, където подсъзнанието ни поема контрола и съзнанието престава да участва в живота ни.

Това означава, че всички мъки, болки, борби, страхове, фобии, които имаме запаметени, поемат конрола на живота ни. За да се събудим, трябва да интегрираме това, което знаем, с това, което не си спомняме. Живеем по един и същ начин, правим едни и същи неща, оплакваме се от едни и същи проблеми и се молим живота ни да се промени. Нещата се променят единствено чрез действието.

Ако искаме да сме щастливи, трябва да свържем двете части на мозъка, в противен случай винаги ще сме в борба със себе си и живота. Влюбени в този/тази и мислейки за онзи/онази. Поглеждаш се в огледалото, решаваш да отслабнеш, но после виждаш тортата, бирата и т.н., не можеш да им устоиш и не можеш да отслабнеш. Ако не довършваш нещата докрай, е, защото живееш в разделение от себе си. Това е кода на близнаците, на дуалността, който не ви позволява да станете пълен, тотален, завършен човек. Това е вечната борба.

Подсъзнанието е това, което не си спомням, което не зная, което не мога да извадя на светло. Проблема е, че 97% от което мисля, говоря и правя е в подсъзнанието ми и не си давам сметка, че го правя. Познавам себе си едва 3%, а останалите 97 изобщо нямам понятие кой съм. Има само един начин да се опознаем и това е да прескочим причините, и да обърнем поглед навътре към себе си.