Негативната Идентичност


Вярванията, в които сме израснали, ни блокират и пречат да се излекуваме, от която и да е болест. Имаме нужда да отворим сърцата си, да се предадем и си признаем, че единственото нещо, за което си заслужава да живеем, е светлината на сърцето. Обаче умът започва да ни убеждава: „не, много добре си живееш.“ В тоя свят не съществува нищо, което заслужава да се борим.

Ценностите, морала и етиката, които са ни показали и научили, не са реални, защото са на разума. Във Вселената съществува само единството, а живеем в тотална дуалност. Ако искате да промените живота си, ако искате да се излекувате, трябва да промените вярванията си. Трябва да поддържате здравето на ума си. Нито един лекар, нито една медицина, нито традиционна, нито алтернативна, нито хомеопатия, Нищо не може да ни излекува. С външни магически средства не се лекува нищо, само се поддържа болестта.

Тялото не може да се разболее, разболяваме го ние. Лечението на тялото е в собствените ни ръце. Но за да се излекува тялото, първо трябва да излекуваме манталитета си.

Обръщаме внимание на тялото си, на различните органи, но никога не говорим за мозъка си. И причината, поради която мозъкът е най-важен, е че ръководи всички останали органи. Ако искате да имате здрав черен дроб, се нуждаете от здрав мозък.

Един „събуден“ мозък разпознава, когато черният дроб е зле. Не само болката  показва състоянието на органите ни. Има много хора, които никога нямат никаква болка, живота им изглежда перфектен, изведнъж им откриват рак и умират за месец.

Имали ли сте случай да отидете на лекар и да се заинтересува за здравословното състояние на мозъка ви? Не!

Нашата душа е свързана с мозъка. Затова, когато медитираме, правим йога и поемаме дълбоко въздух, внасяме допълнително въздух и се усещаме по-леки и спокойни. Когато сме отчаяни, казваме: „дишай дълбоко“ и въздуха достига до мозъка ни.

Проблемът е, че не разбираме връзката между физическото и абстрактното (в миналото наричано духовно) измерение, и ги виждаме като две различни неща.

Когато говорим за абстрактното, никой не обръща внимание, не се помръдва нищо в тялото ти, нито в неврологията ти, защото никога не си направил никаква връзка, нямаш неврони, които да се запленят от абстрактното.

Както  казваме от Нищото, нямаш невронна верига инсталирана в главата си за абстрактното.

Но когато чуеш нещо, за което се притесняваш, имаш някакви съмнения, защото ти се случва лично на теб, веднага адреналина ти се активира и си насочваш всичките уши и искаш да хванеш всичко, което пишем.

Всичко останало, минава покрай теб, без да си дадеш сметка.
Е, трябва да знаеш, че това, което ти задвижва адреналина, там нямаш никакъв потенциал, нищо ново, а повторение на едно и също, активиране на миналото, но съзнанието ти на бълха не може да види това, нито го отчита. 

Всичко, което за теб НЕ Е ВАЖНО, е в действителност ВАЖНО. 
Единствената разлика е, че това Важно не е свързано с твоята неврология, с неврологичния ти план и затова не можеш да получиш адреналина, за да разбереш тези неща, които смяташ за неважни, защото НЕ ПРЕДИЗВИКВАТ НИЩО В ТЯЛОТО ТИ!!!

Една негативна идентичност дава на неврологията негативна връзка, следователно, това, което е преди съществуването, е хиперсвързано с моя приемник.

Така че, мога да виждам нещата преди нещата да са се проявили на физическото измерение, в предишната инстанция. Сега, неврологията ми не е свързана с тази абстракция, ще слушам, ще чета за тези неща, но няма да ги считам за важно.

И тъй като няма да смятам това за важно, няма да се фокусирам върху тези информации.

Мозъкът има две полукълба.

Едното полукълбо процесира конкретната информация, а другото полукълбо процесира абстрактната информация.

Или казано просто:

Дясната част е емоционалната, нашата етика, морал и всички спомени, нашата индивидуалност, нашата личност.

Човекът има два аспекта: конкретен и абстрактен, Човек и Нечовек.

Може да използвате и понятията съзнание и подсъзнание, но вземайки под внимание, че нямам предвид, каквото се изучава от позитивната наука като съзнание и подсъзнание.

Или казано с други думи, имаме две души в нас. Всеки да чекира какво за него означава думата „Душа“, за да види допустимата грешка, в която е кодиран.

Лявата част е интелекта, начина, по който действаме. Лявата част решава, а дясната не може да действа.

Влизат в противоречие, лявата част иска да действа по определен начин, но дясната не позволява, защото вярванията и спомените, които пази, не позволяват, виждат греха, вината, страха.

Което е съществено и важно да знаем и да имаме предвид е, че мозъкът на човека е антена за получаване и предаване на сигнали, информация, честоти.

Така се получава симптома или болестта. Когато са съединени двете части на мозъка, двете ни души са балансирани и можем да постигнем един спокоен, и уравновесен живот. Спомените, които имаме в себе си, могат да ни казват как стоят нещата и съмненията ни изчезват, и винаги усещаме сигурността, че действаме най-правилно.

Дясната страна си спомня: „с това имах проблеми и не трябва да правя това“ , прави връзка с лявата и можем да решим бързо и правилно. Когато двете души са свързани и балансирани, всички решения, които вземаме са правилни. Проблемът е, че за да балансираме двете си души, се иска много индивидуална работа и преди всичко, обръщане поглед навътре към себе си. Когато постигнем баланс между моралния, етичния, логичния и емоционалния ни свят, животът продължава да е същия, боли, но не страдаме.

Което е съществено и важно да знаем и да имаме предвид е, че мозъкът на човека е антена за получаване и предаване на сигнали, информация, честоти.

Ако приема, че което възприемам в съзнанието си, има допустими грешки и не се позовавам на възприятието си, мога да създам в моя приемник, мозъка, нова неврология, с нови умения.

Тези нови умения ще дойдат в резултат на осъзнаването, че си давам сметка за своето подсъзнание.

Приемам го и избирам да правя логични връзки, вместо да разсъждавам, критикувам.

Логическата връзка не е неврологична връзка.

Неврологичната връзка е следствие на една инстанция на забавяне или спускане в конкретния план.

Неврологична връзка: следствие на забавянето на един логичен миг.

Но за това, трябва да приемем Празнотата.