Границата на дизайна


Ако си почнал работа със себе си, прилагаш закона за разтварянето на времената, свързваш се с оригинала ти, не критикуваш, нито осъждаш и т.н…И не виждаш никаква промяна около теб, означава, че най-вероятно си Кристализирал  в разбирането си за каквото си чул и си достигнал до една граница. Това е границата на дизайна ти.  Дизайнът ти се е ускорил и си стигнал до една точка, която е максималната, границата, и като не можеш да я счупиш, защото не я виждаш, това е сляпата точка в идентичността ти, дотук стигаш.

Т.е., стигнал си до максималната граница на дизайна ти и там си замръзнал, не можеш да счупиш тази граница, защото не я виждаш.

За да видим дизайна си, трябва да преминем на следващото измерение – план, пети план, подсъзнанието, логическата структура. 
Когато не виждаш границата на дизайна си, това е точка Нула в идентичността ти, стигаш до тук и започваш да подскачаш между биологичният ти план и плана на Идентичността ти, което е четвърти план, или измерение.

Чевтърти план е планът на Двойника, Програмата.

Приели сме, несъзнателно, този план – измерение да наричаме Душа.

Не можеш да надскочиш четвърто измерение, непрекъснато повтаряш едни и същи ситуации, не може да преминеш на пето, откъдето имаш поглед и можеш да видиш заключването на дизайна ти.

Тук е момента да скъсаш  всичко,  каквото си разбрал досега за разтварянето на времето и да започнеш отначало….

Това се случва винаги, когато достигнеш до максималната граница на дизайна ти и тук намираш границата, която трябва да пречупиш. Започваш да повтаряш едни и същи ситуации. Тук е момента да се освободиш от идеите ти за какво става дума в разтварянето на времената.

Дори нощното предаване на ситуациите ти се кристализира, защото предаваш една и съща ситуация.

Съзнанието може да е кристализирало, но подсъзнанието никога не кристализира, затова с все по-голяма скорост слиза на физическо ниво изопачението на ситуацията. Подсъзнанието не може да замръзне. Което замръзва е съзнателния аспект.

Избухването идва, защото тази част, която не замръзва, унищожава замръзналата. Затова идва един взрив. Когато се говори за биг – банга като едно избухване, се наблюдава от една точка на замръзване.

Ето затова е впечатляващата разлика в потенциала и скоростта на експлозията. Една експлозия буквално означава: в подсъзнанието има един потенциал, но в дизайна не може да се разреши подобно съзнание. И тогава се получава експлозията. Сега се учим как функционира това, да се синхронизира съзнанието с подсъзнанието по такъв начин, че този биг – банг да се превърне в едно вертикално просветление в сегашно време.

Всички, които излизаме от дизайна си, преминаваме през този момент.

Но е много грозно и ужасяващо за програмираната ми идентичност, да приеме, че има една грешка в рецептора, която не ѝ позволява да премине границата и започвам да крещя навън. Не мога да приема, че съм разбрала нещо неправилно. С времето, границите ще можеш да ги преминаваш все по-бързо и по-бързо.  Все едно, че имам едно камъче в обувката

Първият път, когато достигнеш до границата на дизайна си няма да успееш да я видиш веднага.

Ще се чувстваш отчаян, ще избухваш, ще виждаш, че всичко е лошо в живота ти. Избухваш, експлодираш и след това се превръща в нещо друго, докато се преобърне тотално и наобратно, става експанзивно.

Винаги има един момент, една точка, в която се разочароваш много, не можеш да продължиш повече.

Какво трябва да правиш?

Основна рецепта е: наблюдавай тази фрустрация и я приемай, преди всичко. Не слагай фрустрацията под килима и приеми, че може да си разбрал нещо неправилно. Приеми, че не знаеш как трябва да са точно нещата и процеса, и готово, отпускаш всичко, каквото си научил и мислиш, че си разбрал.

Какво облекчение е да знаем, че идваме от нищото.

Да знам, че това е един дизайн и аз съм залепен в дизайна, е освобождаващо.

 

Още по темата …

Функционирането на дизайна

Каквo e трансгенерационната психология?