Болестите са опит за самолечение


             Тялото е нашият инструмент за изцеление. 

 

 

Болестта е биологична реакция за оцеляване на нашето тяло срещу дадено емоционално неконтролируемо събитие, при което всеки засегнат орган съответства на точното обзело ни чувство и има пряка връзка с емоциите и мислите, които са ни обзели в момента на шока, на конфликта.

 

Когато в продължение на един ден не успяваме да задоволим всички наши фундаментални потребности, се заражда една емоция. Ако тази емоция я освободим навън под някаква артистична форма, чрез думи, танци, сънища… всичко е наред. Когато събитието не го изразим, то се отпечатва в душата ни и тялото ще бъде последната сцена на спектакъла на това събитие.

Не всички ситуации и конфликти причиняват болести. Болестта се появява или в случаи на повтарящи се конфликти, или когато има драматичен, неочакван, живян в самота и без решение биоемоционален шок. Когато тези критерии са налице, травмата се проявява чрез нашата биологията, т.е. чрез симптом в тялото.

Различните конфликти отговарят на различни органи на тялото.

Например епидермиса е отговорен за конфликти свързани с раздяла.

 Скелета – обезценяване на личността.

Пикучен мехур съответства на конфликти на територията.

За жени деснячки, проблеми в лявата гърда и лявото рамо съответстват на проблеми, свързани с децата и за жените левичарки, проблеми с партньора.

За жени деснячки, проблеми в дясната в гърда и дясното рамо съответстват на проблеми с партньора си и за жените левичарки, проблеми с децата.

Ако използвате антиконцептиви или сте бременна,  или в климактериума, връзката страна – проблем се гледа наобратно.

Стомаха и червата: Нямам това, което искам и не съм в състояние да приема, „да смеля“ това, което имам – съответства на проблеми в стомаха и дванадесетопръстника.

Дебелото черво съответства на мръсен, гнил конфликт.

В ректума са проблемите на идентичността: „Не ме уважават и ме оставят настрана.“

Бъбрекът е загубата на референтни точки, финанси, ликвидност.

Гневът и страхът трябва да се изразяват свободно. Когато един човек се страхува, изпитва ярост или гняв, не трябва да се разтоварва, освобождава от натрупаната емоция като се ядосва на децата, на съпруг/a, подчинените си, учениците си и т.н. Например, родител се прибира в къщи и вдига скандал на член от семейството, причината е без значение. В този момент звъни телефонът му и с много спокоен глас отговаря. В момента, в който свърши разговора по телефона, скандалът е подновен.

Когато сме в контакт с реалната емоция, я трансформираме. Когато сме в контакт с повърхността на емоцията, остава без промяна, не освобождаваме натрупаната тежест от конфликта. Ако мъжът си казва: „Това, което изпитвам е страх“, неговия страх намаля наполовина. Ние трябва да сме наясно със себе си, трябва да осъзнаем какви емоции ни обземат във всеки един момент.

За да бъдем здрави, трябва да Преоценим и Преразгледаме отношението ни към емоциите, да сме наясно с емоциите си, да не ги потискаме, а да ги изразяваме, да ги изваждаме извън нас, да ги изразяваме, вербализираме. За да сме здрави трябва да се впуснем в процеса на Отучаване на всичко научено досега и да започнем един Съзнателен нов процес на обучение и възпитание. Изборът е индивидуален. Актът на осъзнаване е спонтанен и когато завибрираме с тази истина, нищо не може да ни спре, защото най-дълбоко вътре в себе знаем какво трябва да правим и следващата ни стъпка е Действието!