Хроничният гняв


Зад всеки гняв има някаква неудовлетвореност. Дразним се, защото се чувстваме неспособни да изконтролираме дадена ситуация или човек. От време на време имаме моменти на лошо настроение. Малки експлозии на характера, които могат да бъдат много здравословни, ако са предизвикани от разумна причина.

Но какво се случва, когато гневът не спира, когато през повечето време сме намръщени, очите ни са полу-отворени и когато сме на лов за скандал?

Дали причината е, че принадлежим към групата на „ядосани по природа“ или има нещо повече?

Отговорът е, че зад един повтарящ се дискомфорт, има нещо повече от малка фрустрация. Каквото се крие там, е депресия под прикритие.

Понякога лошото настроение ни обзема в продължение на седмици, месеци или години. Понякога необичайното не е да избухват внезапни пожари в нашия характер, а да имаме спокойствие и тишина. Гневът се превръща в нашия „нормален“ начин на съществуване. Всичко ни дразни, ставаме невъзприемчиви и излизаме извън себе си.

В този случай гневът не е насочен срещу дадено лице или конкретна ситуация. Просто го чувствамe през цялото време и го изживяваме като непоносимост, неудобство, изтощение.

Същевременно, гневът се изразява чрез класическите отношения: крясъци, неспокойствие, напрегнатост и винаги имаме под ръка някакъв автодисквалифициращ коментар или критика към другите. Физически се проявява като постоянно сме намръщени, имаме храносмилателни проблеми или безсъние.

Ако и при теб е така, не си ядосан на света, а в действителност си ядосан на себе си.

Причините, които са те накарали да си в противоречие с вътрешното ти аз, със сигурност са свързани с менталните идеи, които имаш несъзнателно. Без да знаеш защо, си избрал някои параметри, по които да се самооценяваш, и които единствено те карат да не се одобряваш отново, и отново. Също така имаш и нерешени преживявания от миналото. Затова се ядосваш.

Кои са причините, които те карат винаги да си ядосан?

Забрави за другите, те никога няма да се държат точно, както ти искаш, или както мислиш, че трябва да се държат. Другите са просто извинение, което използваш, за да изразиш гнева си.

Имаш една представа за „трябва да съм в живота…“ и не успяваш да се приспособиш към тази идея. Това те кара да се чувстваш зле, съдиш се строго, чувстваш се виновен и се мъчиш. Парадоксално, твоето гигантско его не ти дава дори и да се разбереш, нито да си простиш.

Гневът е като горящ вътрешен огън. Елемент, способен да дава топлина или да унищожи всичко по пътя си. Този неопределен гняв е също вътрешна сила, която не си успял да присвоиш. Може да бъде двигател на велики дела, но също така и скарата, върху която се консумират най-добрите моменти от живота ти.