За какво служи болестта?


Болестта, веднъж появила се в тялото, е прекалено късно. Под „прекалено късно“ разбирам, че повече нищо превантивно не може да се направи. Няма друга болест, която да е по-директно свързана с емоциите, както рака. Има много други болести, които са свързани с действия и физически поведения, които човекът върши, трябва да върши или не трябва да върши: трябва да свърша нещо, трябва да спра да върша нещо … нещо физическо. Понякога, за да свършим определено физическо действие, трябва да променим възприятието си за реалността.

Има болести, които са видимо емоционални. Това означава, че каквото трябва да променим, не е нищо физическо, което правим. Трябва да променим нещо, което излъчваме. Не е нещо, което чувстваме. Чувстваме нещо, защото преди това сме го излъчили (от испански: emitir – излъчвам). Затова се наричат емоции, ние излъчваме емоции (emito emociones – излъчвам емоции).

Чувствата и емоциите са нещо абсолютно различно. Чувствата са свързани със сетивата. От испански: sentimiento – чувство; sentir – чувствам, усещам, изпитвам; sentidos – сетива.

Ние чувстваме, когато едно възприятие и една емоция са се проектирали в тялото. Затова го чувстваме в тялото. Ако човек изпитва мъка, страдание, казва, че чувства някаква болка в тялото. Това е едно чувство. Но преди това, има една емоция, излъчваме една вибрация, която вибрация е в съответствие с тълкуването, интерпретацията, която имаме за реалността. И тази интерпретация на реалността, е която разболява човека.

Всички сме казвали или чували: става ми лошо от еди-какво си, повръща ми се от този или тази, това ще ме разболее, отразява ми се зле, призлява ми и други подобни изрази.
Ако мислим, че ще ни стане лошо, задължително ни става лошо, разболяваме се.

Всички болести на лимфната система, диабет, непоносимост към храни, царят на болестите – рака, са свързани с емоциите.

За какво служи болестта?

Болестта е система за ранно известяване, че е задължително да се направи някаква промяна в начина на живот, в отношенията, да се смени работата, съпругът, съпругата и т.н. Хората се разболяват, за да знаят, че умират, реално и символично. Самата болест ни дава точния код от какво точно умира конкретния човек, от каква емоция умира човекът. Затова и с различните видове болести свързваме различни емоции. В самата болест е скрита информацията за изцелението на душата и Не за лечението на тялото.

Ако всичко е перфектно и се появи някаква болест, човекът трябва да си зададе въпроса: За Какво се появява сега тази болест? Вече е късно да си задаваш въпроса: Защо? Добре е да знаеш: Защо имаш тази болест, за да не повториш същата грешка по-късно.

Но въпроса: За Какво? те предупреждава, показва ти, че грешиш, че нямаш основание, нямаш причина да продължиш да излъчваш същата вибрация, емоция.

Научили са ни да Мислим, че хората умират от рак, диабет, сърце и т.н. Но никой не умира от никаква болест. Необходимо ли е да чакаш да отидеш да лекар, за да ти каже, че имаш еди-каква си болест? Нямам нищо против лекарите, дори вършат една забележителна работа, която се състои в следното: изтласкват заболяването от вътрешната светлина на човека към заобикалящата го негова лична светлина, това, което е фиксирано и интензивно, го изтласкавт към нов потенциал, нова възможност.

Да предположим, че един лекар успее да излекува някой болен от нещо (което никога не се случва), защото най-много, което може да направи лекарят, е да изтласка проявеното болестно състояние във физическото тялото, към състояние на потенциално проявление в по-късен етап. Ако имаш много добър лекар, е сигурно, че ще умреш от нещо друго, различно от болката, заради която си отишъл на консултация.

Например: влиза човек в болницата с кардиологични проблеми, оперират, режат, заменят; след време получва инсулт; после кръвоизливи от дебелото черво и умира от съвсем различно от първата диагноза, и от втората…

Когато човекът не намира начин да умре, свършва живота си с болнична инфекция. Главната причина за мъртвите случаи в болниците е: отиване в болницата, приемане в болницата, хоспитализиране…

Хората умират, душата напуска тялото, когато ситуацията, в която се намират, не им позволява повече да растат духовно, нищо повече. Всички се самоубиваме по някакъв начин. Самата ни душа убива тялото, което е изоставило тази душа. Затова и душата изоставя тялото. Душата си отива от тялото, когато знае, че в конкретната ситуация, е невъзможно да се поправи повече или когато няма повече нищо за поправяне.

Необходимо е да се разбере, че медицината, колкото и да иска, не може да излекува хората. Професионалистите, лекарите, които искат да излекуват хората, печелят много по-малко от фармацевтичните и застрахователните компании…Живеем в една система на здравеопазването, където 90% от доходите отиват при фармацевтичните компании, които имат твърдото намерение, никой да не се излекува. Медицината е една индустрия.