Аз съм светлината на света


Противникът в живота ни има точно определeна цел, появил се е за нещо и е добре да му отдадем възможно най-малко значение. Важно е да разберем, че ако противникът действа срещу нас, винаги е за наше добро.

Работи за нашето добро, само когато знаем, че работата ни е да се изправим пред предизвикателството и да го завладеем. Каквото става с повечето хора, които живеят в света на въпросите и в света на отговорите, е че се появава препятствието, пречката, опитват се да го избегнат възможно най-бързо, ядосват се и непосредствената реакция не елиминира пречката.

Мислиш, че живееш добре. Пътят, по който си поел, ти се струва спокоен и правилен, и изведнъж, сякаш неочаквано, се намираш пред една огромна планина по средата на пътя ти. Тази планина може да е болест, скандал с някой, финансови, семейни, сентиментални, екзистенциални и т.н. проблеми.

И това те поставя в настроение, което те кара да реагираш по определен начин, един крещи, друг се крие, трети чувства безсилие, неудовлетвореност, фрустрация и т.н. Тази реакция не елиминира пречката, планината продължава да е там, точно по средата на пътя ти.

След като веднъж вече си се ядосал, отчаял… отдал си енергията си, вместо да вкараш повече светлина в живота си, с все сили се опитваш да избегнеш препятствието. И не осъзнаваш, че препятствието е там изправено с цялата си мощ по средата на пътя ти, единствено за твое добро.

11046720_674370436018071_3942489551019578731_nТрябва да минеш по средата на препятствието, а става все по-голямо и по-голямо, когато се опитваш да го избягаш. Препятствието е там не, за да го избягваш, а за да го трансформираш в светлина. Ако си успял да избегнеш пречката, единственото, което си направил е, че си отложил ефекта.  Важно е да трансформираме пречката, защото зад нея е скрита светлината в живота ни.

Няма добро и зло, тъмнина и светлина. Тъмнината не съществува, просто е отсъствие на светлина. В много духовни течения го наричат отсъствие на светлина. А истината е, че е скрита светлина. Препятствието е там, за да ти покаже една скрита тъмна част в живота ти, която твоето его, оповавайки се на колко добре и перфектно живееш, не ти позволява да видиш, че душата ти страда и се нуждае от светлина.

Живеем в две системи, на егото и на душата, каквото за егото е добре, за душата е убийствено. Понеже сме нашата душа, ако искаме да сме здрави, да вървим напред в живота и да еволюираме, е задължително да слушаме гласа на душата, на сърцето си, а не оправданията на егото. Гласът на егото отваря вратата на болестта и смъртта.

В трудната ситуация няма тъмнина, а просто светлината е скрита. Никой друг не може да разкрие тази светлина, освен теб, затова тази ситуация се появява в твоя живот. Всеки от нас идва на тоя свят, за да разкрива скрита светлина, която само той може да разкрие. Всички съмнения, които се появяват в живота ни, също са скрита светлина.

Аз съм светлината на света! (Курс на чудесата)
За егото тази идея е въплъщение на самовъзвеличаване. Но егото не разбира смирението, бъркайки го със самоунижение. Смирението се състои в това, да приемеш своята роля за спасението и да не си приписваш друга.

Това е началната стъпка в приемането на истинското ти предназначение на земята. То е гигантска крачка към това да заемеш своето правилно място в спасението. То е положителното утвърждаване на собственото ти право да бъдеш спасен и признание на силата, която ти е дадена, да спасяваш другите.

Прошката е твоето предназначение като светлина на света. Твоята прошка издига света на мрака в светлината. Прошката ти дава възможност да познаеш светлината, чрез която виждаш.