Реалността ни в две системи


Реалността ни се развива едновременно в две системи. Човекът е създаден да живее в две системи едновременно. Истинската реалност на човека е общото свързване на тези две системи в рамките на Безкрайността. Тези две системи са: материалния и духовния свят.

Не можем да отречем материалния, защото като фрагменти, сме били създадени в света на материята и в същото време не можем да отречем духовния свят, защото енергията дава живот на материята.

0a2c5ef1624dcbe0369ef03225e40a44Отричането на духовния свят ни води към тъмнината на едно безсмислено биологично съществуване и отричането на материалния свят може да ни доведе да отричане от нашата идентичност. По тази причина лудостта може да дойде като следствие от отричане, от която и да е от двете системи, от двете нива, в които сме създадени.

Ако се доближим до духовния свят по такъв начин, че светлината да унищожи нашата идентичност, е лудостта на висшите светове, на енергията.

От друга страна, да се доближим към материалната празнота и да се отдалечим от духовния свят, е лудостта на материалния свят. Духовния свят ни дава съзнанието, за което съзнание ние не сме нищо. А за Материалния свят, сме единственото, което съществува.

Целта оттук нататък е възможността ни да постигнем едно съзнание, което да прониква едновременно в двата свята, в двете системи. Като главна задача на първо време, е да се научим да живеем вътре и извън времето, да живеем едновременно в двете системи.

Живеем, временно съществуваме в рамките на времето, вътре във времето на материалния свят и пространството и в същото време живеем извън времето, защото сме свързани със съзнанието на безкрайността на духовния свят, откъдето можем да получим усещането ни за цялостност, цялото човечество като един общ организъм.

И тук започват сложностите, с които живеем от хиляди години, несъзнателно. Време е да се научим да ги управляваме съзнателно.

Морала, етиката, логиката, които прилагаме и според които живеем в материалната ни система, нямат нищо общо, дори са в абсолютна противоположност с морала, етиката и логиката на духовната ни система.

Например, ако дадена ситуация в материалния ни свят я класифицираме за етично правилна и морална, в духовната ни реалност може да ни причини много страдание, и да се получи прекъсване на обмяна на енергия между двете ни души, всяка от които живее в своята система.

Вече знаем, че душата ни е бинарна, затова и сме създадени и съществуваме в две системи, в които живеем едновременно, затова имаме и две полукълба в мозъка, два пола сме, два крака, две ръце, две очи, живота ни е устроен бинарно, по двойки.

Всяко полукълбо на мозъка ни е свързано със своята система. И в момента двете ни полукълба нямат връзка, никой не познава себе си, никой не знае нищо за самия себе си.

Много работа ни предстои, защото трябва да подновим, да обновим ума си, съзнанието си, а не само да се задоволяваме с обновяване и подновяване на мислите за тоя свят.

Истинската ни реалност е неделима, т.e. умът не иска да доминира сърцето, чувствата, а сърцето не иска да доминира ума. Съществуват в единство. Това е истинската духовност. Нито управлява умът, нито управлява сърцето.