Закон на предимството


Toзи закон гарантира баланса на семейната ни система.

Гласи следното: който пръв дойде в системата, има предимство пред останалите. Това в йерархичен ред означава, че първо надделяват бабите и дядовците, после родителите, после децата по ред на раждането им, включително и неродените (аборти). Когато някой стои на мястото на друг член от системата, се получават сериозни сътресения.

11037568_671610609627387_2043030249632955179_nНапример децата, които казват на родителите си какво да правят. Те стоят на мястото на родители на родителите си. “Татко, не яж това, да не се почувстваш зле.” “Мамо, кажи на брат ми да направи това.” Когато родителите ни остаряват, склонни сме да мислим, че ние сме модерни, ние сме по-способни да разберем повече неща от тях, мислим си “че са изкуфели”. Не си даваме сметка, че те са на този свят от преди нас, успели да се преборят с много проблеми и подценяваме техния опит.

Друг пример. Не казваме на един болен човек действителната диагноза или смекчава състоянието му и по този го лишаваме от възможността да се излекува. Мислим, че ще го депресира истината, а всъщност му отнемаме възможността да осъзнае биологичния смисъл на болестта и най-непоправимото е, че го лишаваме от правото му да избере как да се лекува. Всеки човек има право да знае точната си диагноза. Защото истинското оздравяване става само, когато се освободим от скритата емоция, която е предизвикала болестта. А тази емоция е абсолютно индивидуална и е скрита в подсъзнието на конкретния човек.

Между братя: когато по-малък брат казва на по-големия какво трябва да прави.

Друг пример: в случай на смърт на майката, дъщерята поеме задълженията и отговорностите на тази майка. Това поставя в неблагоприятна позиция бащата, защото не му остава място (символично) на разположение за друга връзка с жена. А дъщерята се поставя в позиция недостъпна за други мъже, защото по някакъв начин “е омъжена за баща си.”

Да се занимаваме с нуждите на нашите родители, е да пренебрегваме нашето собствено семейство. Разбира се, всички тези места, които заемаме, го правим “за доброто на другите” и от нашето собствено възприемане на действителността. Но единственото, което генерираме, е множество напрежение между членовете на семейството и в нас самите, защото не сме на мястото си: дете, баща, майка.