Естественото състояние на човека е здравето


Повечето хора се раждат здрави и нормални. В някои определени случаи, където се раждат деца с болести или се разболяват в много ранна възраст, е свързано с поправянето на родителите си. Като игнорираме тези случаи, повечето хора се раждат здрави. Натуралното състояние на тялото е растежа, да вървим нагоре, да се развиваме физически и интелектуално. Емоциите са свързани с движението. Мосион – на испански, oзначава движение. Е-моцион. Емоциите, в зависимост кои си позволяваме да чувстваме, са свързани с посоката, в която се движим: нагоре, надолу, навън или навътре.

Трябва да научим две неща:

1. Същността на човека е здравето. Когато един човек загуби здравето си, не трябва да излезе да търси лечение. Трябва да елиминира това, което е предизвикало загубата на здраве и тялото се възстановява само. Например, счупваш ръка, крак или се изгаряш и отиваш на лекар. Не съществува лекар, който да знае да оздрави счупени кости. Лекарят просто обездвижва двете кости и създава баланс, който позволява костта да заздрави сама, защото същността на костта е да е цяла, свързана. Не е лекарят, който лекува. Същността на живота е хармонията и перфектността.

2. Всеки един от нас има едно абстрактно конкретно начало. Трябва да знаем, че имаме няколко нива на душата. В момента различните ни души живеят без никаква комуникация, в абсолютно разединение, и всяка функционира със своя логика, която не съвпада с логиката на другата. Мислим, че действаме свободно, а в действителност, всяка наша стъпка и дума са предопределени. И това е така, защото липсва комуникация между двете полукълба на мозъка ни, между двете души, между двата ни аза и т.н. Понеже денят не съществува, това е доказано от квантовата физика, нощта сътворява живота ни. И си мислим, че сме творци на собствения ни живот. Нямаме логична връзка между двете души, между съзнанието и подсъзнанието, но са в постоянна енергийна връзка. Винаги двете ни части са свързани на енергийно ниво. Но едната съществува в по-бавен план, а другата съществува в план, където няма време.

Ако нашата жизненост не върви нагоре, се разболяваме. Никой не умира от една определена болест. Хората умират, когато душата не може да продължи да расте духовно в рамките на този живот в това тяло, в тази ситуация. Има хора, които са в перфектно физическо състояние и имат някакъв инцидент, например премазва ги кола и напускат този свят, умират.

Това иска да каже, че да пресичаш улицата е толкова опасно, както рака, защото и двамата умират?! Нито рака, нито пресичането на улицата убива! Което убива е, когато душата ни, в средата, в която сме я задължили да живее, не може да продължи да расте духовно. И тогава душата напуска сегашното си временно тяло и след време се връща, слиза в друго тяло, за да може да расте. Първият признак, че има дисхармоничност между двете ни души, е който и да е симптом в тялото ни. Когато се появи сериозна болест, ако искаме да продължим да сме живи, е задължително да завъртим живота си наобратно.

Когато човек е болен, е болно едно ниво на нашата душа, която поддържа жизнеността на клетките.

През първите 40 дена на бременността, клетките са обсолютно неразличими, има много клетки и всички еднакви. След 40-я ден, тези клетки започват да формират тъкани. В 40-я ден на бременността се присъединява, сe включва първото ниво на душата. И тази душа дава мисъл на всяка клетка. Което свързва и поддържа свързани тъканите и функционирането на тялото, е това ниво на душата, което е виталната, животинската част на тялото.

Всяка една от нашите клетки е свързана с една мисъл, не става дума за разсъждения. Мислите, които позволяваме на нашия ум да мисли и емоциите, които си позволяваме да изпитваме, влошават тялото или го държат в добро здраве. Положителните емоции ни мобилизират нагоре, към израстването. Отрицателните емоции ни мобилизират надолу. И емоциите, насочени навътре, са които създават най-лошите болести.

Ние сме напълно управляеми от външни обстоятелства. Всички наши действия отговарят с по-малко съпротивление спрямо налягането на външните обстоятелства.

Не можем да управляваме своите емоции. Може да се опитваме да унищожим емоцията или да я заменим с друга. Но не сме в състояние да ги контролираме.

Именно те ни контролират.

Решаваме да направим нещо, нашият интелектуален „аз” може да взема решения. Но, когато настъпи момента на изпълнение, неочаквано за самите себе си, правим точно обратното.

Ако обстоятелствата благоприятстват нашето решение, вероятно бихме могли да го изпълним, но ако са неблагоприятни, ще направим всичко онова, което емоциите ни наложат. Ние не контролираме нито едно наше действие и външните обстоятелства ръководят нашите действия, без оглед на желанията ни.

11001852_666393380149110_1827839000368894669_nВсичко, което съществува във физическия ни свят, първо започва с една идея или желание, да променя работата, кариерата, учението, връзката. Всичко започва в метафизическия план и един ден завършва манифестирано във физическия план.

БиоНевроЕмоцията интегрира всички науки. Егото разделя на химия, физика, биология, психология, в медицината едни изучават очите, други ушите, трети храносмилателния апарат, следващите опорнодвигателния, лекарите не си говорят помежду си, и накрая ни превръщат в един черен дроб, едно черво, едно сърце, в една клетка, „загубила ориентация“ … до такава степен, че лекарите в отделенията разговарят по следния начин:

– В 202 има един черен дроб, който е много зле – така се комуникират лекарите в латинския свят, но най-вероятно и в цял свят.

По този начин предварително превръщат хората в парчета месо или отделен орган, а здравната система ни превръща от хора, в пациенти. Думата пациент, означава търпение, от испански език paciencia – търпение.

Дефиницията на думата “PACIENCIA” e: Капацитет да страдаш и да устояваш на нещастия, и страдание или досадни, и обидни неща със сила, без да се оплакваш или да се разбунтуваш. Спокойствие и търпение да чакаш.

В БиоНевроЕмоция понятието пациент изчезва, както и много други думи, които са предопределени да излязат от употреба, като например: болест, защо, болен, болница, психично болен, рак, тумор и т.н. Списъкът е огромен, вие също може да започнете да заменяте тези думи с други, с положителни вибрации. Например, вместо болест, може да казвате: тялото ми е адаптирано към … биологична нужда, биологичен конфликт и други.

Болестите ще изчезнат, когато спрем да ги поддържаме в съзнанието си. Както различни видове животни са застрашени от изчезване, а други са изчезнали, болестите също са предопределени да изчезнат. Не трябва да опазваме и защитаваме животните, природата си знае работата и без нас, „умните хора“.  В степен, каквато опазваме от изчезване някое животно, показва нашата степен на страх от изчезването…

Изберете дали да продължите да сте пациенти или да се превърнете в единствените отговорни за своето изцеление.

Не е нито лошо, нито добро, такава е системата. Всеки един е отговорен за промяната на системата глобално, не само в здравеопазването.

Ние сме едно цяло, всички органи на човешкото тяло са взаимносвързани. А самото тяло е свързано с планетата ни, с Галактиката ни, с цялата Вселена… Ние сме едно цяло – душа, ум и тяло.

И умът, и емоциите, никой не се сеща за тях. Когато получим лоша новина всички се чувстваме зле. Емоциите не са много, 6-7. Но зад всяка емоция, има друга, скрита, която ни води до емоционалния конфликт, и която винаги трябва да я търсим в подсъзнанието си. Колкото и да бягаш, сянката ти винаги ще те преследва.

Човекът започва да заема мястото в света, което му е отредено, а именно да живее щастливо, без нито една болест. Съзнанието се събужда за едно различно виждане, усещане и възприятие на живота: от всяка една наша мисъл зависи дали ще има мир или война, природни бедствия или рай, ние сами управляваме и сътворяваме света, в който живеем.