Десетте обещания на Майката според Психогенеалогията


1. Родила съм дете, но то не е мое. Отдавам го на света.

2. Това дете не е дошло тук да изпълнява моите проекти или тези на родословното ми дърво, а своя собствен проект.

3. Не го кръщавам с име, което вече го има в родословното ми дърво, нито пък с имена, които биха отпечатали съдбата му.

4. Давам му всичко, отглеждам го с любов, но без да губя себе си, без да се пристрастявам в жертване за него, но с отговорност и свобода.

5. Предлагам му начини и инструменти за съграждането на собствения му живот, но приемам свободата му да решава само кои да употреби като нужни и кои да отхвърли.Давам си сметка, че най-добрия начин да се научи едно дете не е с митинги или ограничения, а с пример.

6. Съгласна съм да спре да ме нарича „мамо“, когато намери за добре и да започне да ме нарича по име, защото по този начин скъсва зависимостта си от мен и взаимоотношенията ни са в баланс.

7. Позволявам да има свое пространство у дома, което да чувства като собствен терен.

8. Що се отнася до избора на приятели, образование, свободно време и т.н., изслушвам, казвам си мнението, но не избирам вместо него. Нито задължавам, нито забранявам.

9. Позволявам детето ми да греши, да пада, да не е идеално. Разбирам, че всеки неуспех е за промяна, с която се израства ежедневно. Ако го защитавам като в „парник“ никога няма да порастне истински.

10. Никога няма да нарека детето си „тихо и спокойно“, „нервно“, „срамежливо“, защото си давам сметка, че децата градят представата за себе си от това, което родителите им казваме. Предавам му, че в него са всички възможности, то е своя собствен потенциал.

 10987623_665964433525338_2909289338989051526_n