Болката и страданието като учител


Както има хора с хронични болки в тялото, така има и хора с хронични емоционални и духовни болки.

Човекът има способността да си самопричинява страдание. Когато не се научаваме по по-добър начин, болката е задължителна. Болката пречиства човека. Страданието наказва човека. Болката е вид заплащане за растежа ни. Страданието е самостоятелно налагане на несъразмерен дял на обмена на енергия, който трябва да се заплати, за същия този растеж.

Например, някой те обижда, лъже, измамва, според светските закони, ти причинява нещо лошо. И това ти причинява болка. Ако се засегнеш много и цял ден, цяла седмица си ядосан, което изразяваш е, че тази болка не ти е достатъчна, предпочиташ да продължаваш да страдаш още един, два дена…докато ти мине.

Въпросът е: За какво чувствам, че имам нужда да ме боли повече? За какво смятам, че не ми беше достатъчно болката в този момент и трябва да продължавам да се чувствам депресиран и да се измъчвам? А човекът, който те е обидил, ударил, сторил ти зло, продължава живота си спокойно, без дори да си спомня за случилото се.

Както има хора с хронични болки в тялото, има и хора с хронични духовни болки.

Ако предположим, че този, който ти е причинил злото, е много лош човек, той вече е забравил, а ти продължаваш да се измъчваш. За какво не можеш да пуснеш, да се освободиш от тази болка?

За какво съществува болката?

Разбираме, че за да я има болката – има една добра причина. За какво като поникват зъбките боли? Ако трябва да изработиш нов човешки дизайн, може да направиш човека да се ражда със зъби. Да, но когато суче, бебето ще причинява болка на майката. Тогава може да се направи така, че два дена преди да излезе зъба, венецът да омекне самичък, да приготви мястото и зъбчето да се появи без болка.

10429482_665543563567425_5669029444523112030_nЗа какво в основата на дизайна на човека стои болкa? Болката е знака, индикацията, която ни показва нещо положително. При болката на малките деца, при поникване и смяна на зъбите, родителите са щастливи, защото знаят, че децата им порастват. Всички сме дошли на тоя свят, единствено, за да израстаме духовно.

Има една духовна поговорка, която се приема с лека ръка и много малко хора знаят същността на посланието ѝ: когато ученикът е готов, учителят пристига. И това служи като успокоение за много хора.

Всяко състояние на съществуването ни е състояние на готовност. И този универсален закон, когато човек е готов, един учител ще дойде, поради състоянието на съществуване и нивото на съзнание на човека, най-ефикасният ни учител, който пристига, е Болката.

Необходимо ли е да се научим по такъв начин? Не! Болката винаги идва в перфектна мярка, за да ни научи. Проблемът е, че когато болката дойде, и аз се превърна в жертва, чувствам се жертва, не мога да видя тази болка като учител. Виждам болката като несправедливост. И в момента, в който не виждам болката като учител и не придобивам знанията, които идва да ми покаже, какво правя? Имам нужда да пострадам малко повече и утре, и на следващия, и на по-следващия ден, докато стана жертва.

Механизмът да се чувстваме жертви се превръща в страдание, удължава болката и като не научим урока си, се самозадължаваме да си дадем още веднъж възможността да се научим. И какво следва?

Каквото ни учи обществото, добрите навици, морала, доброто и злото, си казваме: имам право да чувствам тази болка, защото другият е виновен. Имаш право? Не си научил НИЩО! Утре ще имаш друга възможност, още веднъж да почувстваш тази болка.

И човекът – жертва ще има да чувства тази болка много дълго време, докато вижда несправедливост в болката-урок. Единственото несправедливо в този свят, е страданието. Страданието може да свърши в един миг, в момента, в който човека види колко велика е тази болка и си даде сметка, че другият човек, ситуацията, онова, което му е причинявало болка ден след ден, е Учителят, и си каже: решавам да избера друг Учител, различен от болката.

В момента, в който човек демонстрира на вселената, че вече не се нуждае да се учи чрез болката и че има друга система за растеж, болката изчезва. Истинската духовност те води към постоянен растеж. Да приемеш болката е да решиш да бъдеш Човек и да се освободиш от травматичните спомени и опити, които понякога продължават 20-30 години или цял живот.

Грешката е мисълта, че това, което ми се случи, не го заслужавам. И с тази мисъл активираме системата и се самообричаме на повтаряща се болка, просто защото не виждаме болката като учител.

Единствената разлика между едно животно и човека е, че човекът има способността да избере болката. Ако на едно животно му причините болка, веднага бяга, не остава да получи повече болка. Човекът има способността да избере някакъв дял болка в замяна на нещо добро. Харесва ли му да ходи на работа? На повечето хора – Не! Но решава да ходи цял месец на работа в замяна на една заплата.

Истинската свобода на избора не е дали да мина от ляво или от дясно. А да търся пътя към свободата, как да си научавам уроците на живота, без да минавам през болката. И ако се появи болка, винаги да я виждам като учител.  Тогава Вселената също си дава сметка, че болката не ми служи за учител и ми праща други форми за учене.

Когато има достатъчно хора в света, които избират да еволюират и се учат без болка, болката ще изчезне от света. Вселената си дава сметка, че повече не се нуждаем от болката, за да растем.