Не подценявай силата на твоите мисли!


Не подценявай силата на твоите мисли! Те са в състояние на променят живота ти!

Винаги ще виждаш пред себе си твоите мисли, чувства, емоции, отношения, накратко: твоите най-интимни и скрити вярвания. Намираш се пред едни и същи хора, пред едни и същи ситуации…
Кой създава тази реалност? – Твоето съзнание.
Какво трябва да излекуваш? – Твоето съзнание.
Искаш да промениш твоя живот? – Промени съзнанието си.
Как? – Чрез емоциите.

Емоцията е връзката между експлицитния (явния) и имплицитния (неявния) ред.
Езика, който разбира квантовото, информационното поле, или както искате може да го наричате, е Емоцията.

Следователно, Емоцията е, която създава нашата реалност постоянно. Ние сме емоционални същества. Вие четете това, движени от вашите емоции, а не защото аз разказвам нещо интересно. Трябва да осъзнаем как нашия емоционален език създава и може да промени нашия живот.

Няма добри емоции и лоши емоции. Трябва да си позволиш да чувстваш омраза към някой, защото ако не извадиш от себе си тази емоция, не можеш да се излекуваш. Точно емоцията, която си забраняваш да изпиташ, провокира или активира рак. Например: ако баща ти е бил алкохолик и всяка вечер е правил скандали в къщи, майка ти е мълчала, ти си се страхувал под юргана и сега ги мразиш, не искаш да ги виждаш, но се задължаваш да ги виждаш и си забраняваш да ги мразиш, дори изпитваш вина, че ги мразиш, това е пътя към болестта. Това е християнско възпитание: да мразиш не е хубаво. Омразата е една емоция, която не е лоша емоция, а защото не си позволяваш да я изразиш, тя те разяжда. И всичко, което не се изрази, се отпечатва в тялото. Най-забележителния резултат е, че подсъзнанието получава информацията без критика. Защото подсъзнанието няма способността да критикува, нито да осъжда. Толкова е просто.

Нашата дуалност е, която критикува и осъжда. Когато можеш да живееш в съгласуваност, в синхрон с твоите емоции, когато можеш да изразиш онези емоции, които те разкъсват отвътре, е когато в действителност можеш да промениш живота си. Вината е една от най-разяждащите емоции. Илюзията, в която живееш, очаква твоята прошка. И прошката отменя времето. Затова хората, които прилагат това понятие в живота си, разбират и чувстват, че ако трябва да простят на някой, е единствено на самите себе си, защото не са се уважавали, защото са позволили определени неща и т.н. И всички заявяват, че имат усещането, че живеят в друго време и пространство, всичко около тях се променя – това е един квантов принцип.

11018857_666554083466373_3705157345980475840_nНаблюдавате ли се как мислите? Забелязали ли сте колко пъти казвате „ не мога да направя това“, „ не ставам за онова“ , „ трудно ми е да…“, „ не ставам за шиене на копчета“ – и всеки път мозъка ти като чуе това, го затвърдява. Например: Загубата на памет – това е от възрастта. Костите болят от обезценяване на личността. „ И ако не го свърша аз, кой друг ще го свърши?“ – и се появява фибромиалгия. Но хората с фибромиалгия не си дават сметка, че подсъзнанието им казва: „ Спирай се вече и остави на спокойствие другите да си живеят живота!“

Държим се със себе си много зле и после се оплакваме. Затова първото, което трябва да направим, е да внимаваме как си говорим, как комуникираме със себе си, как се чувстваме, как се изразяваме. Изразявам ли се, както искам да се изразя или не? Притеснява ли ме, каквото мислят за мен? Искаме да се харесаме на целия свят, а самите ние не се харесваме. И това е болест, депресия, безпокойство. Ние непрекъснато създаваме нашата реалност.

Вървете по света, наблюдавайки и знаейки, че всичко, каквото ви се случва, са огледала, отразяващи вътршното ви излъчване. Когато срещнете едно огледало и ви заболи корема, попитайте се: Какво виждам в този човек, което съм осъдил в самия себе си?