Будно съзнание


Когато се събудиш, ще се разбунтуваш срещу системата и ще искаш да я промениш!

„Човекът е като растение обърнато наобратно. Истинският корен на човека и основният му проблем е, че не осъзнава, че корените му са във висините. В действителност, човекът е божествено създание, а не едно животно повече. Но като виждаме всичко наобратно и след като останалата част на божието творение има корените си на земята, мислим, че сме еднакви с тях.“

-Рудолф Щайнер- изучвал е Кабала и е знаел всички тайни кодове на книгата Зохар.

70783614Всички чувства, усещания, мисли, емоции, които изпитваме, идват от висшите светове. Когато изпитаме някакво чувство, това чувство ни демонстрира същото във физическия ни свят, но тук, „долу“, е само сянка, фигура, образ, материализация, както казва Апостол Павел: като огледало на онова чувство от „горния свят“. Например, ако изпитваш страх, във физическия ти свят ще имаш ситуации, където ще ги живееш като страшни. Всичко, което виждаш, всичко, което правиш, е отпечатък на усещанията и мислите ти.

Всичко, което искаш тук на земята, веднъж материализирано, не може да го промениш. Колкото и да се бориш с другите, да се бунтуваш, да викаш, да се караш, да уговаряш, да протестираш, да съжаляваш, няма никакъв смисъл, нещата са такива, каквито са, не можеш да ги промениш. Ако искаш да промениш нещо в живота ти, трябва да промениш мислите, усещанията и възприятията си. Долният, материалният ти свят, е отражение на горният ти свят, на психологическия ти свят и мисловната ти система.

Виждаш това, което те устройва да виждаш. Чуваш онова, което ти идва добре да чуваш. Сетивата не ти помагат, дори ти пречат и ограничават много.

Научили са ни, че всичко има тенденция на безредие и безпорядък. Но това привидно безредие е подчинено на един невидим за нашите очи ред.

Матей (13:14) „На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: С уши ще чуете, а никак няма да разберете; И с очи ще гледате, а никак няма да видите.“

Матей (13:15) „Защото сърцето на тия люде е задебеляло И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля.“

Затова всичко, което ни се случва в живота, има своята цел. И тази цел е, с помощта на това очевидно безредие, да се научим да сложим ред вътре в нас. Този ред е описан и закодиран, и в Библията, например Матей 13:47,48,49, … иска да каже, че когато всеки сам се коригира, всички останали неща ще се подредят и добавят.

Дейвид Бом в книгата си Имплицитният ред (забулен, неявен, скрит), казва:

„Има огромна разлика между реалността такава, каквато е, и реалността, както я описва, обяснява всеки един от нас.“

Проблема са различните видове ограничения, резерви, лимитиращи вярвания, които има човека. Ние виждаме само повърхността на серия от различни измерения, които са пред нас. В нашия живот, нашите обстоятелства, в действителност всичко, което живея, което мисля, което експериментирам, което чувствам, се изразява в живота ми обяснено, онагледено, в един нагледен ред. Например: срещам едни и същи хора, които ме лъжат, мамят, крадат, обиждат, имам лош късмет и т.н.

Ако търсите работа със страх, че няма да намерите, няма да намерите. Ако търсите работа, ще я търсите много дълго време, излезте да си Намерите работа.

Необходимостта създава повече необходимост и липсата създава повече липса.

Ако видиш в някой приятел, познат, че има нужда от нещо, например пари, здраве, работа и т.н. това е твоята лична нужда. Нуждите, които виждаш в другите, са твоите собствени нужди. Страхът създава още повече страх. Гневът създава още повече гняв. Така функционира имплицитният, скритият ред.

Всичко си има цел и е балансирано. Няма случайни събития.

Светът, който наблюдаваш, е само ефекти. Тогава, къде е причината? Причината е в твоето съзнание, на мислителя. Мисълта ти е, която се проектира в холограмата на света. Мисъл, която е непрекъснато свързана с полето на съзнанието.