Енергията е единственото реално в тоя свят


През последните 2000 години са ни наложили да вярваме, че сме физически същества, хора, които имаме една душа. Истината е точно обратна. Ние сме една душа, енергия, която случайно в тази игра на живот, се е въплътила в едно човешко тяло. Живеем в един духовен свят, където единствената и истинска есенция е духът, който се проявява в различни физически форми. Но физическите форми не са същността. Същността е енергията, а физическата форма е един вид сянка. Истинската реалност е енергията на нещата.

Човешкото тяло, мебелите, планините, камъните, дърветата, вселената, цялата физичност, която виждаме, в действителност е един вид въплъщение на различни видове нива на енергия, в материя. Вселената и нашите тела са съставени от постоянно променящи се енергийни полета, които взаимодействат едно с друго. Ние сме част от енергията, която си взаимодейства, и когато осъзнаем това, се променя нашата представа за самите нас и начина ни на възприемане на заобикалящия ни свят. Материята, от която си мислим, че всичко във Вселената е създадено, дори не съществува по начина, по който са ни учили, че съществува.

11018857_666554083466373_3705157345980475840_nЗатова и казваме, че тялото не съществува. Когато се научим да се идентифицираме и насочваме вниманието си към енергийната ни същност, болестите сами ще изчезнат, защото просто енергията е всичко, вечна, безкрайна и не може да се разболява. Това последното е безсмислено. За съжаление сме се научили да искаме само материалното и да насочваме вниманието си само към материята. Понеже нашата истинска същност е енергия, а ние обръщаме повече внимание на материята, която е тялото ни, затова енергията се свързва с нас като ни праща симптоми по тялото. Ако обръщахме внимание на стените, нашата енергия щеше да ни пише съобщения по стените. Живеем разделени от себе си.

За да извършваме физически действия, да движим ръка, да бягаме, всичко, което правим, изисква енергия. Използваме енергия, която придобиваме от нашата околна среда: чрез храна, пиене, спане, ние сме като един вид хищници на околната ни среда, консумираме енергията и след това действаме. Прието е, че всяко физическо нещо има вътрешна енергия, която е като душата. Тази вътрешна енергия на масата, на стола, на цялата материя, се нарича божествено съзнание. Съзнанието включва процес на мислене. Това божествено съзнание, някои го наричаме Бог. Бог наистина е във всичко и навсякъде.

Най-мощният инструмент, който има човека, е съзнанието. Не само физичното и материалното имат вътрешна енергия. Например, говора е нещо като хибрид между физично и метафизично. Имаме една идея, която е напълно метафизична и през гласните струни генерираме звуци, думи, които имат физическа същност. Думите също имат вътрешна енергия. Програмирането на вътрешната енергия на думите се получава със съзнанието.

Нещата, които правя, когато си купувам дом, кола, нови мебели, когато отивам на работа… всичко, което правя, според съзнанието, с което го правя, в действителност, каквото искам да получа е енергия, която да ми даде удовлетворение, наслада, удоволствие, спокойствие, конфорт, удобство… Тази енергия не е нещо, което някой е създал, а е единственото нещо, което съществува в тази Вселена и още отпреди Бигбанга, отпреди да съществува цялата вселена.

Човешкият ум, нашият ограничен опит в живота на този свят, не ни позволява да разберем какво е Бог, коя е същността на тази божествена енергия, наричана още светлина, защото светлината на слънцето е от малкото физически феномени в света, с които можем да се опитаме да разберем основния аспект на божествената енергия.

Сравнява се със светлината на слънцето и светлината на една свещ, защото тези светлини могат да бъдат безкрайно споделяни, без да се изчерпят и изчезнат. Ако имам един лист и за мен оставя половината, а на теб дам другата половина, и двамата оставаме с една половина. Всичко във физическия план, когато започнем да го споделяме, започва да се свива, намаля, оставаме с все по-малко за нас. С една запалена свещ мога да запаля един милион свещи, но пламъкът на моята свещ си остава същия.

Интелигентната божественост има едно единствено съзнание, което е, да дава. Затова нашето съзнание е да получава. Вродената същност на човека (винаги да искаме да получаваме) е единствено енергия.

Тази енергия е извора на всичко, което търсим. Не търсим материалната част на колата, на апартамента, на храната, на дрехите…Каквото в действителност търсим е енергията, душата на всички материални предмети. Понеже ние насочваме вниманието си към материалното, много бързо се насищаме и започваме да купуваме все нови и нови неща, за да запълваме желанието си да получаваме.

След като всичко в този свят е божествено съзнание, след като вътрешната енергия на цялата материя е аспект на бог, нашата истинска същност е божественото съзнание. Трябва да се отнасяме с по-голямо внимание към всички хора, с които се срещаме, защото всеки един от нас е Бог!