Разпадането на реалността


Скоростта на обикновените хора се увеличава все повече.

Така че всички модели на дизайни, които са обусловени от връзката с миналото, не увеличават скоростта си, точно защото са свързани с миналото.

Всичко, свързано с миналото, се разпада с високи скорости.

Искаш да правиш всичко, каквото си правил преди, да имаш същия бизнес, да вадиш същите пари, да имаш същите взамоотношения като с някой отпреди .. и става точно наобратно.

Дойде времето, когато колкото повече се връщаш към миналото, не виждаш бъдещето.

Всички сме експериментирали и повече от един път, как когато решим да направим някаква промяна, следейки желанията на нашата душа, тялото ни оказва съпротива и дори ни бойкотира. Например, решаваме да спрем да пушим, или да започнем да спортуваме, или каквото и да е, но точно тогава, става нещо, което ни спира да направим поставената цел. Това е съзнанието на тялото, въпреки че ние не осъзнаваме, което защитава собствените си интереси (на тялото). Същото се отнася и когато става дума за отношенията между хората.

отвори-съзнанието-сиАко например, някой ти крещи и ти мълчиш, или запазваш външно спокойствие, защото има вярвания, че по-умния не влиза в скандали или млъква първи, единствено ти през твоя хаос, можеш да внесеш светлината, от която имаш нужда в живота ти. Никой не може да каже на никой какво е подходящо за другия човек, защото никой не знае как точно се чувства другия.

Пред външни стимули нашия интелект решава на базата на много неща – мнението на другите, петте ни сетива, познания или убеждения. Ако класифицираш това, което ти се случва, дали е добро или лошо, сам се обричаш да живееш хаос в живота ти.

Съзнанието на тялото ни няма нищо против болката, през която преминаваме, когато не следваме пътя на нашата душа. Това ни кара да правим едни и същи грешки хиляди пъти, ако е необходимо, защото единствено болката е тази, която кара човека да се научи и да започне процеса на освобождаване. Нашите разсъждения и интерпретация на реалността са следствие от познанието ни, което ни дава една малка порция незабавно удоволствие, след което попадаме в света на хаоса.

Не е лесно да успокоим съзнанието на тялото, защото емоциите са на страната на тялото, а не на душата. И ние сме склонни да мислим, че сме общата сума на нашите емоции.

Освобождаването не е да избягаме от нещо, което не съществува, а да създадем една нова реалност, където сме свободни. Ако разбираме, че този свят е една илюзия, че е една проекция на вътрешното ми състояни и ако в живота ми има хаос, този хаос също е илюзия. Най-лошото нещо, което може да направим, е да се борим за премахване на нещо, което не съществува. Затова не можем да променим реалността си. Можем да прекараме живота си в опити да премахнем злото и никога няма да го постигнем, защото злото не съществува, хаоса не съществува, то е просто външно отражение на състоянието на душата ни, едно възприятие. Което трябва да променим, е нашето възприятие на реалността и лошото, и хаоса, изчезват.

Това се осъществява с изграждането на нова реалност. Да Създадеш е наистина нещо реално. С една дума, също създаваме една нова илюзия, защото всичко, което виждаме в този физически свят, е лъжа, не е реално. И това, което може да ни се струва че „съществува“, „съществува“ не в реда, в който ни е показано и сме научени, и винаги си остава лъжа.

Имаме в себе си дадеността да изберем да живеем в лъжа, в която имаме всичките пари, които искаме, разбираме се с нашето семейство и приятели, щастливи сме безкрайно и т.н. Всичко се свежда до възприятие, в противен случай, няма да съществува маркетинга.

Можем да започнем да се освобождаваме от робството, да спрем да слушаме разума, да последваме гласа на душата си и да създадем една нова реалност, която желаем и заради която преди много време сме решили да слезем на този свят.