Изненадващо!


Изненадващо! Как никой не ни е казал?!

Имаме едно тяло, обитаваме едно тяло, но ние не сме това тяло. Ние сме енергия, и тялото ни е мястото, където нашата енергия се изразява материално. Но тялото, което имаме точно в този момент, не е готово за момента, в който живеем. В действителност, тялото, което имаме, е резултат от генетичната информация на нашите предци. Проблемите, които са имали нашите предци, са били: да не ги настигне мамута и да не ги догони лъва, да имат дълги крака, за да бягат по-бързо, да се съпротивляват, да имат много адреналин и да могат да си почиват.

Това е автономната вегетативна система на нашите предци и това е, което сме наследили, и което имаме днес. Изненадващо е не само, че никой не ни е казал, но и сега в учебната програма нито на ученици, нито на студенти, не се споменава, че с тази вегетативна система, не сме жизненоспособни! Защото нашата нужда не е да бягаме от лъва, да не ни догони мамута и да си почиваме много, защото на следващия ден трябва да бягаме 20 км. Неспособни сме да отговорим на биологичните нужди на организма ни в този момент, в който живеем.

Сега живеем в един социален статус с много стрес, безпокойство и дезориентация. Наложили са ни да живеем в общество с ценности, които са изненада за всички и не сме готови. И тези ценности са: материално благосъстояние, физическа красота, желание за лидерство, вечна младост, конкуренция, компетенция, потребление, бързина и т.н.

За този начин на живот нашето тяло не е готово. Така че в световен мащаб хората живеят в тревожност, стрес, фобии, агорафобия, непрекъсната готовност за ситуации субективно считани за заплашителни и т.н… Сега не ни заплашват мамута и лъва. Сега заплахата е, че не сме достатъчно красиви за това общество и трябва да си правим естетически операции, да имаме най-новия модел кола, и да имаме най-модерния дом, и последния модел телефон, и лаптоп, и джет, и… и т.н. Това са нашите грижи, за които тялото не е пригодено и готово да посрещне.

Всички зависим от вегетативната нервна система и не сме наясно откъде ни идват проблемите, и за какво сме пълни с психосоматични заболявания в този или онзи орган, който вече не е от полза за това общество, което са ни устроили. И още повече, сами си АКТИВИРАМЕ вируси на страх и стрес, и тялото ни полудява.
За „борбата“ имаме симпатиковата нервна система. Например, ако ни изплаши нещо или някой, сега не идва лъва, но ако шефа ти се обади, е равносилно сякаш те наближава лъва, започва отделянето на адреналин и се подготвяш за двубоя с шефа.

Парасимпатиковата нервна система се задейства с невротрансмитера ацетилхолин, и когато той стартира, си почиваме. Максималното ниво на покой е смъртта, поради неактивност. Идеалът е да бъдем в центъра.
Човек, който живее в стрес и безпокойство, има болка.

Нашето тяло има функцията ерготропизъм, която ни подготвя за битка и фототропизъм, която ни отпуска за възстановяване. Това служи на кроманьонския човек. Но и в момента разполагаме със същото, нямаме нищо друго, тъй като сами трябва да си създадем другото тяло. Как да създадем друго тяло, което да ни служи за четвъртото и петото измерение, в които вече живеем? Под четвърто и пето измерение разбирам състояния на съзнанието, много хора вече живеят по този начин.

Как да създадем друго тяло, което да ни служи за четвъртото и петото измерение?
Психосоматиката е ума над материята.

Силата на ума над тялото. За съжаление, всеки човек има силата да изменя материята през цялото време. Дори един от големите недостатъци на хората е факта, че непрекъснато променяме околна ни среда със съзнанието си, с мислите си, с нашия ум. Висшето духовно ниво, което трябва да достигнем не е ума над материята, всички се раждаме с това ниво, и хаоса, който имаме около живота си, сами го творим с нашия ум. Нашият ум има силата и правомощието да измени това тяло и когато приложим средствата за модифициране на тялото, сме в състояние да отговорим на този социален момент, в който живеем и ще сме устойчиви на вируси, бактерии, симптоми, заболявание и т.н., защото просто не съществуват.

Висшето духовно ниво, което трябва да достигнем, е съзнание върху ум. Да можем да кажем на ума ни: Не ти позволявам да мислиш върху това!