Заболяванията са послания на душата


Където свършва всякаква логика, започва духовността, светлината на живота, която идва от плацентата на Вселената: само тази светлина има по-високи честоти, които могат да спрат заболявания от всякакъв вид и всички видове последици от „греховете“ на човек.

Заболяванията са отражения в организма, които сa подчинени на душата. Заболяванията са послания на душата. Всяка болест, всеки симптом, е една поука, един точно определен урок, който трябва да научим. Заболяването има свещена цел. Следователно, дихотомията, противопоставянето на болест и здраве като лошо и добро, както го възприемаме, е неправилно.

Това е двойнственост, дуалност, която е в противоречие с дълбоката реалност на съществуването. В действителност, болестта идва като урок, който трябва да бъде завършен от човека, за да достигне след изцелението си, до едно по-развито, по-истинско, по-дълбоко и напреднало духовно състояние, отколкото преди болестта. Важно е да разберем, че няма болести, има болни.

Всеки човек е различен и причината за болката му е лично индивидуална. Въпреки, че има едно общо име на болестта, всеки човек се нуждае от различен индивидуален процес на лечение. Важното е да можем да признаем кое е съобщението, което ни праща душата ни. От съществено значение е, да разберем метафизичната анатомия на душата; да разберем, че тялото ни е „душата превърната в месо“, а не само тяло. Тялото без душа е мъртво.

Цялата физическа реалност е конструирана на основата на една космическа реалност или казано по друг начин, винаги има един духовен аспект, зад което и да е физическо проявление. Всички болести са психосоматични. При всички болести, болният не е само тялото, а душата. Винаги трябва да се има предвид, че зад един човек има една душа, която участва и определя проявлението в тялото. Тялото само не може да вземе решение да се разболее, защото тялото е материя и материята няма способността да взема решения, да създава, да сътворява.духовно лечение

Душата, съзнанието, е което определя и манифестира в тялото дадена ситуация. Това се разбира, когато се задълбочим в симптомите, които се проявяват в тялото ни. Хората, които питат за определени симптоми, вече са убедени как функционира тялото, защото са го изпробвали, експериментирали със собственото си тяло и дори още повече, майките с малки деца, когато осъзнаят собствения си емоционален конфликт, само след ден казват, че симптомите на детето са намалели или направо изчезнали.

Всеки симптом следва един точно определен път. Първо може да се появи като една фантазия, идея, въображение. Преди да се появи във физическото тяло, се задълбочава в ума ни, все по-настоятелно, като някакъв страх, негативна емоция, която все повече се задълбочава и слиза надолу, от мисъл се разгръща в настроение, емоционално състояние, което може да ни обхваща от време на време, докато идва момент, в който става постоянно и накрая се проявява в тялото като симптом и отиваме на лекар.

Но целия този предварителен процес го игнорираме тотално, не му обръщаме внимание. Задължително е да се научим да идентифицираме всички нива и да разпознаваме в кой стадий на процеса, наречен болест, се намираме. Трябва да разберем, че преди да се появи един симптом в тялото, първо е една емоция, преди емоцията е една идея, и преди да се появи като идея в ума ни, е едно прекъсване, разединяване с нашата душа, по една точно конкретна тема: какво трябва да направя или какво не трябва да направя.

Това прекъсване се проявява в точно определена част, орган, нерв и т.н. на тялото ни. От жизненоважно значение е да разберем, да осъзнаем, да приемем, че духовната етика е строго конкретна, по-дълбока и не съвпада с етиката и морала, които сме учили. Етиката на душата е строго индивидуална и включва принципи, които не сме учили и много малко хора знаят. Затова има и болести, защото сме възпитани в една етика, която е в противоречие с духовната етика. А нашата истинска същност е духовна.